Автор: Хавиер Мигел – SPORT.es
Какъв сезон само…
– Да, страшен. Единственото „но“ беше за купата. Играхме във всички финали, станахме шампиони, завършихме с уникален футбол. Май изиграхме най-великия мач на Барса, не знам дали в цялата история, защото не съм гледал всичките. Но това беше фамозен мач. Никога не съм изпитвал такова удоволствие, каквото на „Уембли“. В първенство също се наслаждавах, но мачовете не бяха толкова решаващи. Въобще страхотна година. Радвам се като дете, сякаш всичко започва сега. Никога не бях играл толкова добър футбол. Щастлив съм заради Барса и заради световното признание, което получаваме. Няма какво повече да искам.
Забрави ли тежките моменти?
– Пресата има огромна власт. Много пъти се прекрачват границите.
Имаш предвид онова с допинга?
– След толкова години нищо не ме изненадва. Смешно ми е. Гледам новините и си мисля: „Мадре, миа, докъде стига човек, за да припечели нещо“. Какви глупости… Човек трябва да има достойнство. Не може да се живее само с лъжи.
Визираш мадридските медии?
– Не обичам да говоря за тези неща. Мадрид ни направи по-силни – Мауриньо и отказът му да играе футбол, което не отива на клуб като Реал.
Очакваш ли Жозе да е по-агресивен през новия сезон?
– На Мауриньо скандалите са в кръвта му. Той е способен да подпали цяла Каталуня. Трябваше ни някой като него, за да ни събуди. Мауриньо ни направи по-силни.
Непобедими ли сте с Меси?
– За него нямам думи. Докато играе футбол, ще е най-добрият За мен той е №1 в историята. Няма Ди Стефано, Пеле, Марадона. Меси е най-добрият във всеки мач. Това момче трябва да го пазим като очите си, да го караме да се чувства щастлив. С него ще спечелим купища отличия.
Какво е вътрешното ти усещане за цикъла на тази Барса? Колко още ще мачкате?
– Голям оптимист съм, но не съм пророк. Във футбола няма такива. Ако сега кажа пет години, а догодина стане нещо, ще съм пълен глупак. Но усещанията ми са положителни. Не само футболните. Да можете да видите съблекалнята ни… Атмосферата е бонбон.
Това ли е най-добрата съблекалня в кариерата ти?
– При това с огромна разлика. Нито едно его, само шеги, само положителни лица. Така е, защото всички сме местни. Пеп, докторите, масажистите… всички сме от Барса.
Не се ли притесняваш, че един ден Гуардиола ще се измори?
– Пеп е много интелигентен. Знае, че ако подпише за 4-5 сезона, сам ще падне в капана на самодоволството. Няма да има стимул и мотивация. Но когато имаш само един сезон, трябва да си заслужиш новия договор. Умна стратегия…
Играчите не се ли тревожите, че треньорът може да не продължи?
– Не е тревога, а несигурност. Да играеш с такава несигурност е хубаво нещо. Пеп обича клуба и би подписал за 10 години. Не иска обаче да натежава. Той е орисан да е в Барса цял живот. По един или друг начин ще продължи да е свързан с клуба. Няма как да оставим да избяга личност като него.
Той обаче казва, че ще напусне…
– Да, като треньор.
А ти като какъв си го представяш, президент?
– Какъвто и да е, но да е в Барселона. Иначе страшно ще ни липсва.
Този сезон ще се запомни с петицата, която сложихте на Реал…
– Страшен мач. Бяхме толкова добри. Не пипнаха топката.
В Мадрид казват, че сте симуланти, особено Алвеш и Бускетс…
– Да спрат с глупостите. Това е част от футбола. На терена се наричаме как ли не, има напрежение, нерви, обиди, но това също е футбол, нали? Цял живот е било така.
А какво ще говорят през втората година на Мауриньо?
– Да говорят каквото искат, да продължават да си съчиняват. Това ни стимулира и ни прави по-внимателни.
Цялата планета ви обяви за най-добрия отбор в света…
– Да, порасна ни работата. Ван Бастен, Саки, Луис Арагонес… Като ги слушам, и ставам петел. Сравняват ни с Милан на Саки и Бразилия от 70-те.
Платини поиска ли ти фланелката от финала, както стана на световното?
– Вече я бях обещал на друг. Платини ме поздрави на испански, въпреки че го говори, както аз английския.
Това ли е най-щастливият момент в живота ти?
– Абсолютно. Реализирах се. Навремето ме критикуваха, не вярваха в мен. Сега оценявам двойно това. Хората, които не са били в калта, които не са живели в лайната, не знаят какво коства. Никой не вярваше в мен, купуваха футболисти отвън, защото не ми вярваха.
Преди година се направи на пророк и сбърка, защото Сеск не дойде. Ще се пробваш ли пак?
– Момчето иска да дойде. Той ще е феноменално попълнение за Барса, проблемът са парите. Много е добър, затова е скъпичък. 50 милиона евро. Сега клубът не е добре икономически. Но той иска да дойде, ние го чакаме.
А Роси?
– Отличен футболист.
Как оценяваш първата година на Вийя?
– Давид е голям пич. Скромен, работлив. Ясно е, че му беше кофти. За един нападател е от огромно значение да не спира да бележи. Когато вкара на „Уембли“, сякаш аз бях вкарал. На добрите хора трябва да им върви. Как се почувства, когато разбра, че от Реал са се оплакали на УЕФА от Бускетс и той може да пропусне финала? – Серхио се беше притеснил. Изключителна простотия. На терена си говорим какво ли не. Какво излезе – Бускетс е расист. Айде стига. Всички в Реал знаят какъв е Серхио.
Кой бе най-трудният ви съперник през сезона, Реал?
– Не, Виляреал на „Ноу Камп“. Също и Реал, но те не искаха да играят футбол, нарочно не си окосиха тревата, не поливаха терена… Валенсия също ни изпоти. Виляреал игра ек на ек, при това на наш терен, искаше топката и от време на време я взимаше. Футболът им е отличен. Те са отборът, който най-много се доближава до Барселона. Реал ни затрудни, но не заради собствените си заслуги, а защото слагаше капани. Нищо повече.
Не ти ли омръзна – почвате сезона директно с финал за Суперкупата отново с Реал Мадрид?
– И това остава. Адреналинът ми е догоре. Това е славата. Преди се борехме да сме четвърти с онзи гол на Ривалдо. Трябва да помним онези години. Беше точно преди седем сезона. Все едно бяхме спечелили Шампионската лига. С Антич играхме в УЕФА, свършихме шести. Сега палачинката се обърна, но хората трябва да се запитат как се стига дотук.
Преобърнахте ли мисленето на феновете?
– Това на младите. 20-годишните са виждали само победи. Те гледат как Барса не спира да печели. Отивам на тренировка и 10-годишните ми казват – какво толкова, взехте една купа Създаваме им лоши навици. Хората трябва да знаят през какви ужасии се минава до върха. Навремето никой не ме харесваше, помните го. „Ноу Камп“ ме освиркваше.
Изненада ли те колко безпомощен бе Юнайтед?
– Барселона е над всеки съперник. И Рууни, и Фъргюсън го казаха.
Тази битка с Реал не ви ли изцеди?
– Знаеш ли какво е да се изправиш срещу това… и да биеш с 2:0 на „Бернабеу“ в полуфинал на Шампионската лига срещу всички капани на света. Но догодина да продължават, да правят каквото искат. Ние пак ще играем футбол.
По-добри ли сте от Дрийм тийма?
– Сега футболът е по-динамичен, има повече движение, футболистите са по-подготвени. Ние тренираме дори тъчовете.
Гледа ли финала на „Уембли“ на запис?
– Да, една вечер не ми се спеше. Беше 3 през нощта.
Защо Барса е толкова различен отбор?
– Заради начина, по който разбираме футбола. Ние не играем ей така. Няма да бием към вратата, само за да видим какво ще стане.