Минаха почти 12 години, откакто Чави дебютира за националния тим на
Испания срещу Холандия (15.11.2000). Оттогава се случиха толкова много неща, че
например вече играе с една звезда на гърдите си и ще защитава в Полша и Украйна
европейската титла на Ла Роха. Ако някой определен играч е белязал стила,
превърнал Испания в световен и континентален шампион, определено това е
Чави.
– Като дете гледахте ли толкова мачове колкото
сега?
– Да, бях болен на тази тема. Събирах и стикери, а онзи ден получих
албумите от сезон 1973/74 насетне. Помня най-силно вълнуващото очакване на
предстоящото световно първенство, особено колекцията от САЩ 94 с Румъния на
Пруня, Радучою, Продан, Хаджи, Мунтяну, Попеску, Йонеску и България на Стоичков,
Лечков, Йорданов, Балъков, Пенев. Правех си тетрадки “Известни световни
футболисти” и ги разделях по страна. Накрая си направих идеален отбор с Шмайхел,
Кафу, Малдини, Барези и т.н. Сега си мисля дали има деца, които биха направили
същото…
– А кой отбор подкрепяхте?
– Испания, човече. Но съм гледал повече световни от европейски
първенства. От Италия 90 помня много малко: един финт и после гол на Стойкович,
който ни изпрати у дома. През 1992-ра какво направихме?
– Не се класирахме…
– И с право! От 1996-та помня дузпата на Надал, оставането на
Манхарин очи в очи със Сиймън. В онзи ден играха добре. Тази Испания разчиташе
повече на състезателния дух, нямаше талант като сегашната, треньорът (Клементе)
бе по-дефанзивен. Сега не е така, всичко е променено.
– Сега сме шампиони…
– Изпитвам усещането за изпълнен дълг, във вътрешен мир сме със себе
си. Вече я няма паниката, нито страхът от четвъртфинали. В онзи мач с Италия
променихме динамиката на испанския футбол – бе като освобождение. После дойдоха
титлата и тази от Мондиала. Искам да продължим да побеждаваме, ала чувствам, че
сме достигнали мира.
– Приемате ли ролята на фаворити?
– Човече, ние сме шампиони на Европа и света, няма друга роля за нас.
Това обаче не бива да ни обърква: звездата не печели мачове, дори създава повече
трудности.
– Тежи ли?
– Всеки иска да бие шампиона! За нас това е поредният мач, за
съперниците ни е Мачът на мачовете. Особено сега без Вийя и Пуйол. Дел Боске е
прав, че са незаменими. Ще опитаме да компенсираме с други хора. Европейското
първенство е по-трудно от световното, по-интензивно. На световното, с цялото ми
уважение, може да ти падне Хондурас или Саудитска Арабия. На европейското няма
случайни отбори.
– По-добре ли щеше да е да не започвате с
Италия?
– Да. Италианците са много конкурентоспособни. Спряха да дебнат и
искат да играят с топката. Пирло допринесе за това. Всички
ни копират! Не зная в какво душевно състояние ще са при всичките скандали около
тях. Страхувам се да не са още по-опасни: всеки път щом ги връхлети нещо подобно
печелят титлата!
– Какво знаете за Хърватска?
– Голям отбор са. Физически са зверове, не спират да търчат с хора
като Сърна и имат други, които знаят как се пипа топката, като Модрич. Всъщност
всички са по-силни физически от нас, няма друг такъв отбор от малчовци. Затова
трябва да побеждаваме чрез топката.
– Ирландия си е Ирландия, разбира се…
– Да, трудолюбиви са, а напред Кийн може да ти вгорчи живота.
Агресивни са, винаги търсят начина да те победят. Неприятен съперник са и защото
влагат голямо желание. Помня мача ни в Корея и Дъф, който нямаше спирка. Ейре и
Хърватска имат подобно ниво, но хърватите обработват повече топката, а
ирландците търсят директния футбол.
– Неспечелването на титлата би ли било провал?
– Не! Преди четири години искахме да минем четвъртфинала, а сега 
изискваме нещо непостигано преди? Не, човече, не, прочитът
трябва да е друг: ще опитаме да го сторим с нашия си стил. Ако не успеем,
спокойно – за нищо на света няма да е провал. Има седем-осем отбора с
възможности за титлата, тъй че тази година ще има много провалили се. Не помня
толкова отворен турнир. Има съперници, стресирани от амбиция и добре подготвени,
като Холандия, която има всичко, много добър отбор е. Също и Франция, Германия,
Португалия, Испания, Италия, Англия… Германия търси топката, Италия не ти
подарява и метър терен… Мисля, че по-важното ни постижение са не двете титли,
а предложената игра.
– Както е и с Барса. Но после идва Челси и…
– Случилото се с Челси бе преувеличено. Идеалното описание на сезона
ни бе “ези или тура” и ни се падна тура. Трябваше да решим всичко още в първия
мач в Лондон с 1:3, но не се получи. В Ла Лига нещата бяха различни, загубихме я
ние заради наши тъпотии: един ден бе съдията, друг оставихме да ни изравнят от
0:2 на “Аноета”, трети изтървахме дузпа в последната минута при 0:0, четвърти
Вийя пропусна във Валенсия, пети в Памплона…
– Споменахте съдийската тема…
– Да, и държа на това. Никога не съм мислил, че е предумишлено, но
съдийските решения ни навредиха очевидно. Както и да е.
После ни облагодетелстваха, когато вече всичко бе решено. Не искам да ми
помагат, просто да не ми пречат.
– Мадрид все пак трябва да си има своите
заслуги…
– Да, разбира се! Не съм виждал толкова ефикасен отбор през целия си
живот. Ще ви дам пример: гледате ги срещу Райо, в Майорка или срещу Бетис и си
мислите: “Невероятно, как успяха да извадят този мач!”. Но ние знаем да губим.
Това е спорт и невинаги печелиш. Излизаме с високо вдигната глава от
надпреварата. По улиците хората ме поздравяват и ни благодарят. Това е
най-голямата чест – да оценяват труда ти независимо от това дали печелиш, или
губиш.
– Страхувате ли се, че победата на Мадрид…?
– Не се страхувам от нищо. Загубихме лигата и спечелихме Купата на
краля: четири от шест трофея този сезон. Няма от какво да се страхувам.
– Шумът около Моуриньо отрази ли ви се?
– Не, в съблекалнята въобще не му обръщаме внимание. Предостатъчно
изживяхме покрай проблемите на Тито (Виланова) и Аби(дал). Ние винаги сме се
отнасяли с голямо уважение към съперника.
– Не е ли дори твърде голямо? Тази тишина, за която говореше
Гуардиола?
– Не зная защо го каза, може би защото не се отдаде голямо значение
на обвиненията за вземане на допинг от Кадена Копе. После хората се изнервят.
Ами ние? Не сме ли испански отбор? Вечната тема. Истински важното е, че
променихме феновете ни, които вече оценяват не само целта, а и използваните
средства за постигането й. Дано и тези на Ла Роха да са така горди със стила ни.
Испания играе с двама опорни халфове, защото Дел Боске търси по-голяма
сигурност. При Луис (Арагонес) играеше Сена, а сега – Чаби Алонсо.
– Смятате ли, че Луис бе оценен достойно?
– Не зная. За мен бе жизненоважен за моята кариера и за Ла Роха. Луис
ми даде диригентската палка в националния отбор, когато дори в Барселона я
нямах. Реши да ни върне самочувствието на терена. Ако съм бил най-добрият на
Евро 2008, е било заради него. Той беляза пътя ни, даде ни днешния стил, който
съответства на моето разбиране за играта, на идеята на 
Кройф при идването му в Барселона… Луис се огледа и
заложи на нисичките, на играта на пас, та преминахме към атаката. Бе пионер в
националния отбор. Дел Боске задържа този стил и само леко го пипна.
– Много ли са различни двамата?
– Дел Боске има същата представа за играта, различни са с Луис по
характер. Дел Боске е по-сдържан, по-спокоен, никога не приказва глупости.
Понякога би могъл да “поздравява” майката на някого от нас на футболен език, но
не го прави. Луис те хващаше за яката и ти казваше: “Гледай ме в очите!”.
Говорех си до изгрев слънце с него, велик е. Дел Боске обаче има свой собствен
характер.
– Как са нещата между играчите на Мадрид и
Барса?
– Добре, изчистихме ги с Икер (Касийяс) и тренера. Благодарение на
Бог Икер е добър човек, а и в Барса има разбрани хора… Икер преживя конфликта
зле, познавам го от много години и знаех, че с него проблем няма да има, ала
трябваше да изговорим нещата, защото не бяха добре. Имаме същите отношения като
преди: един се разбира по-добре с едни, а друг с други, но според мен бе важно,
че седнахме с Дел Боске и изговорихме нещата.
– Защо играта на пас е смятана за скучна при Барса, а бива
хвалена при Ла Роха?
– Защото има хора, говорещи с клубен шал на врата. Много журналисти
няма да имат работа, ако не говорят глупости. Демагогия е с тези критерии! Та те
дори се съмняват в отдадеността ми към националния отбор, а аз имам над 100
мача! Нямам повече какво да доказвам, съвестта ми е спокойна. Тъй че да играем и
да видим докъде ще стигнем. Не можем да обещаем нищо друго, освен усилие, стил и
желание.
Луис Мартин, “Ел Паис” Източник : sportal.bg