С Гуардиола начело всичко за Барса се развива отлично. Три сезона – 10 трофея. Преди началото на четвъртата кампания помощникът на Пеп – Тито Вилянова, отговаря на въпросите на журналиста от El Mundo Deportivo Ориол Доменек.
Какво е различно в сравнение с първия сезон?
Мотивацията е същата. Разликата е в това, че тогава бяхме задължени да убедим хората в качествата си, докато сега вече имаме тяхното доверие. В момента целта е да продължим да побеждаваме.
Усещате ли по-голяма умора заради напрежението от миналия сезон?
Без съмнение умората е същата като при Фъргюсън, Венгер, Моуриньо… Не мисля, че ние сме по-изтощени. Освен това, те водят отбори от много години насам. Имахме достатъчно време, за да отпочинем, и сме напълно готови.
Притеснява ли Ви това, че започвате сезона със сблъсък за Суперкупата срещу Реал (Мадрид)?
Предвид съставите, с които разполагаме, е нормално да се срещаме с Реал в разлините турнири и мачовете да бъдат тежки. Суперкупата е, може би, най-малко престижният трофей, но ще опитаме да спечелим всичко.
В предходни издания на Суперкупата редувахте титуляри с резерви в двата мача. Ще бъде ли така и срещу Реал?
Барса винаги излиза за победа, особено когато се решава трофей. Зависи какво ще бъде състоянието на играчите, които взеха участие в Копа Америка. До първия мач ще са провели много малко тренировки. При всички положения ще селектираме възможно най-добрия отбор.
Има ли по-голяма психологическа стойност тазгодишната Суперкупа?
За нас – не. През миналия сезон играхме пет пъти срещу Реал и излязохме от сблъсъците с тях уверени в силите си. Ще видим какво ще се случи тази година.
Следват Монако и тежко начало на шампионата срещу Малага и Виляреал.
Ще бъде трудно, но с изключение на взелите участие в Копа Америка, всички ще могат да проведат предсезонна подготовка така, както трябва. Това е Барса, тук изискванията са максимално високи от първия ден на сезона.
Възможно ли е бъдете по-добри?
Винаги има какво да се подобри. Въпреки че през първия сезон спечелихме требъл, налице е развитие в игровите движения, най-вече защото много от играчите са в отбора вече три години и знаят отлично какво се иска от тях. Противниците ни познават все по-добре, затова се налага да подобряваме играта си.
Моуриньо задава ли тона с подхода си?
Срещу нас играят по всички възможни начини – едни се затварят, други пресират в нашето поле… Всеки подхожда както намери за най-удачно, не мисля, че съперниците играят по-защитно.
Опасявате ли се, че други биха копирали хитрините му като онази с терена на Бернабеу?
Най-големият комплимент, който е получавал този отбор, е този, направен ни от Реал в мача от пролетния дял на Примера, когато един толкова голям клуб с един толкова успешен треньор начело реши да промени характеристиките на терена си. Преди онзи мач усещах, че ще спечелим шампионата заради посланието, което изпращаше на играчите си Моуриньо с този свой ход.
Барса може ли да бъде победена с атакуваща игра?
Да, разбира се. Ако не разполагаш с офанзивни футболисти, не можеш да играеш атакуващо, но ако ги имаш, трудно би спечелил със защитен футбол. Реал е много добър отбор в атакуващ план и може да ни победи, нападайки ни.
Първото полувреме на финала за Купата на Краля ли беше моментът, изпълнен с най-много съмнения по време на пролетните класики?
Не зная дали това е най-добрият състав в историята на Реал, но със сигурност е най-скъпият. Нормално е в някои мачове да успяват да контролират играта. Не можем да искаме винаги да ги побеждаваме с 6-2 или 5-0. Това не е нормално. Логично е също така някога да ни победят.
Алексис и Сеск ли са вашият отговор на нарастналата конкурентноспособност на Реал?
Ние не се състезаваме само с Реал, а с всички европейски грандове. Искаме да спечелим Шампионската лига отново. Всяка години считаме, че новите попълнения ще вдигнат нивото на отбора и ще ни дадат нещо, което нямаме и което ще ни направи по-добри.
Какво ще даде Алексис на отбора?
Това, че е работил с Биелса, значи, че по отношение на тактиката и работата в отбрана ще се справи добре. Ние искаме от нападателите да оказват помощ във фаза защита, а той влага много усилие в този елемент от играта. Може да играе на всички позиции в атака, най-вече по фланговете. Имаме нужда от играчи, способни да ни дадат предимство, с добър дрибъл и усет към гола. Алексис подобри своето представяне като реализатор и може да ни даде всичко това.
Ще бъде ли разрешен проблемът с късата резервна скамейка от миналия сезон?
През изминалите три години работихме с малки по численост състави. Не искахме голям брой играчи, тъй като когато имаш нужда от тях, резервите не са във форма и им липсва увереност. Понякога при къса резервна скамейка е възможно отборът да изпита затруднения, както се случи през миналия сезон с атакуващите ни футболисти, които изиграха голям брой мачове. В някои срещи умората им попречи да бъдат на необходимото ниво. Педро, Меси и Вийя бяха добре отпочинали за мача на Уембли и разликата в представянето им бе много голяма.
Боян си тръгва обиден.
За мен е разбираемо футболист, който не играе, да бъде недоволен – случва се както с Боян, така и с всички останали, но ми е трудно да приема, че някой може да бъде обиден, защото не е играл една минута в един мач. Въпросът с Боян не е сложен за обяснение. Лесното решение щеше да бъде да остане, тъй като е момче, което не създава никакви проблеми и същевременно липсва натиск от страна на медиите да играе във всеки мач, понеже хората разбират, че титулярите се представят на много високо ниво. Решението бе взето с мисъл за Боян и най-вече с мисъл за клуба. Играч, който е в първия отбор от четири години и не е успял да се наложи, трябва да вземе мерки и да открие място, където да получава игрово време. След две години той ще бъде само на 22 и ще бъде по-добре подготвен да се бори за титулярно място в Барса. Продължаваме да считаме, че Боян е играч от класа. Той е едва на 20 години.
Обещахте ли му да играе във финала (бел.пр. на Шампионската лига)?
Не сме му обещавали, нито пък смятаме, че подобни неща се правят. Работим на най-високо ниво на конкуренция и професионализъм. Професията ни носи на играчи и треньори множество придобивки и добро заплащане, но когато не си достатъчно добър или спреш да печелиш мачове, те изхвърлят и те изпращат вкъщи. Работещите в тази сфера знаем как функционира. Тук от значение е само едно – представянето на терена.
Каква е Вашата роля за настойчивостта, с която се преследва привличането на бившия Ви възпитаник Сеск?
Бях негов треньор в детските отбори, но оттогава насам се е развил много и не зная за него повече от останалите. Вече три години опитваме да го привлечем, но трябва да оставим хората от клуба, които работят по въпроса, да преценят дали е възможно. Нашата работа е да извлечем максимума от играчите, с които разполагаме.
Крило? Или може да играе и като атакуващ полузащитник или опорен халф?
В Арсенал Сеск разполага с повече свобода, но въпреки че ние играем по-позиционно, класните играчи се приспособяват бързо. Ако е необходимо, може да играе в по-задни позиции или изтеглен по-напред, тъй като умее да използва свободните пространства, които се откриват.
Кои измежду играчите във водения от Вас детски отбор със Сеск, Пике и Меси в състава смятахте, че ще успеят със сигурност?
В онзи отбор имаше петима играчи, които мислех, че ще играят в Примера. Между тях бяха споменатите трима. Това, че ще бъдат световноизвестни звезди, обаче нямаше как да бъде предвидено. Бяха деца. Би било самохвалство да кажа, че съм го очаквал. Не съм толкова мъдър.
С Тиаго и новите попълнения Шави, а дори и Лео ще получават ли повече почивка?
Не обичам да мисля за неща, които могат да се случат, предпочитам да правя преценки малко по малко. Ако съумеем да съберем състава, който искаме, ще разполагаме с много класа, като идеята ни е когато в отбора има промяна, нивото на представяне не само да не се влошава, а дори да се подобрява. И все пак не би било добре да имаме 10 титулярни играча и други десет на същото ниво, тъй като в крайна сметка бихме разполагали с 20 много класни футболиста, съжителството между които би било невъзможно. Една от тайните на нашия успех е добрата атмосфера в съблекалнята, дължаща се на това, че повечето от играчите имат ясна представа за своята роля в колектива. Знаят, че моментът, в който те са значими, идва винаги.
Ще има ли нужда от повдигане на духа Меси след Копа Америка?
При всички положения щеше да бъде по-добре да е по-доволен, с титлата, но когато дойде и тренира няколко дни с нас, отново ще бъде щастлив, както винаги. Не съм съгласен с това, което се говори. За мен Лео направи отлично Световно първенство и се представи на много високо ниво на Копа Америка. Меси никога не играе слабо. В Барса построяваме разиграванията така, че той да ги завършва в близост до наказателното поле, макар и да участва в тях. В Аржентина той взема голямо участие в изграждането на разиграванията и прави така, че други бележат голове, докато на него му дават малко. Затова с Аржентина му е по-трудно да вкарва, но пък по време на Копа Америка направи поне 20 голови подавания от онези, при които се казва „Вкарай я.“
Изглежда да се копира модела на Барса не е толкова лесно…
Щеше ни се да спечели Аржентина или Бразилия, без значение от начина на игра, но случилото се показава, че не е лесно да се играе като Барса. Нашият стил е резултат на дългогодишен труд, на много учене. Не става въпрос само за владеене на топката…
Масчерано – опорен халф или централен защитник?
Позициите ще бъдат определени от формата на играчите и контузиите. За нас е истинско щастие, че разполагаме с Хавиер. Когато дойде в отбора, не знаехме дали ще успее да се приспособи към поста на опорен полузащитник и към скоростта, с която играем, а сега имаме късмета, че може да играе на две позиции, както се случи с Туре. Масчерано ще играе и на двете места.
Какво е мнението Ви за трансфера на Ориол Ромеу в Челси?
Понастоящем Барса е еталон за мнозина заради своя стил на игра и школа си. Хората харесват това, което се прави тук. Ориол разполага с нужните качества, за да играе в първия отбор, но в момента има много футболисти на позиция му. За него този трансфер е една добра възможност и за момчетата от школата е хубаво да си дадат сметка, че могат да се наслаждават на футбола и в други клубове.
Каква е тайната на школата на Барса?
Откриването на таланти. Дължим благодарност на хората, които толкова години наред се вглеждат в детето, което не впечатлява особено с физика, но е технично, вместо, подобно на други клубове, да привличат онова, което е високо метър и 90, силно и бързо. Търсим различния играч. Понякога избраните от нас деца стигат до първия отбор като Иниеста, Лео, Шави… Стилът е различен. Когато първият отбор не играеше по този начин, а залагаше на друга концепция, в школата под ръководството на Решак, Костас, Де Ла Крус продължаваше да се залага на познатия модел… Не школата възприе стила на игра на първия отбор, а първият отбор възприе този на школата.
Вие отговаряте за статичните положения. Как протича процесът по подготовката им?
Много хора се занимават с този аспект от играта, хора като Доменек Торент, Карлес Планчарт и Жорди Роура, които подготвят доклади за съперниците ни. Виждаме как противниците се защитават при статични положения, дали прилагат зоново или персонално покритие и опитваме, ако можем, да ги изненадаме, показвайки на играчите какво да направят и упражнявайки замисленото. Имаме футболисти, които са с нас от три години и знаят, че тези неща са ни носили точки. Вярват ни. За успеха на заучените положения говори това, че постигнахме резултати с отбор с нисък среден ръст.
Копирате ли отигравания на други отбори?
Да, понякога попадаме на отиграване, което ни харесва, като онзи ден, когато с Роура си отбелязахме едно в мач на детски отбори. Няма никакъв проблем всеки да дава предложения. Лоренсо Бонавентура, например, ни спомена, че Хуанде (бел.пр. Рамос) има любимо заучено положение, и решихме ние да му го приложим – това беше голът на Пуйол за 2-1 при победата с 6-2 на Бернабеу. Разглеждаме всевъзможни отигравания като, например, онова, след което Педро замалко не вкара гол във финала на Уембли. Подготвихме го преди две години и никога не го бяхме упражнявали. Искахме да го опитаме и ето, че денят дойде.