Фен Клуб Барселона София и Приятели | Penya Blaugrana de Sofia i Amics

Автор: Йохан Кройф, в-к „El Periodico“

Барселона заслужено спечели Шампионската лига. Самата победа е повод за радост, но начинът, по който бе постигната, те кара да се гордееш. Особено, когато получаваш признание от съперниците си. На връщане от Лондон имах време да прелистя английската преса. Нямаше нито едно оправдание за загубата на Манчестър Юнайтед. Нито едно! Точно обратното. Само похвали за победителя и признания, че е с крачка пред всички останали. Манчестър Юнайтед загуби, Барселона спечели, но големият печеливш е футболът. Динамичният и офанзивен футбол на Барса достига до всички сърца независимо от клубните цветове и пристрастия.

Получи се страхотно представление за толкова важен финал. Ако не най-добрият, който съм гледал, със сигурност един от най-добрите. Някои дребни на пръв поглед детайли също придават величие на тази група от победители. Имам предвид откъса, в който Пуйол влезе, за да сложи капитанската лента; също и Абидал, който получи правото да вдигне първи купата. Но в това число трябва да прибавим и титулярното място на Масчерано, както и участието на Афелай. И в двата случая става дума за нови лица в съблекалнята на Барса. Тяхното място на „Уембли” показва, че в този отбор се толерират приноса и усилието им да се адаптират към този труден футболен език, към един толкова красив и неповторим стил.

За няколко месеца Масчерано показа изключително израстване. Той вече е ключова фигура в отбора. Афелай също имаше важен принос за класирането на финала – отиграването му при първия гол на Меси в полуфинала на „Бернабеу”. Стореното от двамата е равносилно почти на подвиг – не само успяха да намерят място в толкова талантливия и изключителен титулярен състав на Барса, но и да се впишат в него. На новия „Уембли” тимът спечели четвъртата си купа на Европа за 19 години. Третата през последните пет. Не знам кога Гуардиола ще си тръгне. Някакви италианци ме питаха за моите очаквания и усещания. Казах им, че според мен е по-близо до напускането, отколкото до това да продължи още дълго време. Пеп зарадва и успокои всички фенове на Барселона, след като обяви, че поне в краткосрочен план не смята да си тръгва. Истината обаче е, че само той си знае колко е изхабен покрай невероятното количество трофеи и рекорди. Безкрайно уважавам мнението му, което си е само негово, но когато той си тръгне, Барса ще трябва да търси нов треньор. А решението кой да бъде той ще е фундаментално. От него ще зависи дали този цикъл от 20 години, който промени историята на клуба, ще бъде продължен.

Дори през задаващия се сезон за Гуардиола ще е от изключително значение безусловната подкрепа на шефовете на клуба. Не на екипа му, играчите или сътрудниците, а на управата. Един победен цикъл никога не свърша по вина на хората в съблекалнята (играчите и треньора), а заради решенията на ръководството. Този състав на Барса има предостатъчно качества и класа, за да продължи битката за всички трофеи, но ако се появят чужди хора и започнат да се бъркат там, където не им е работа, проблемите веднага ще изникнат. Гледайки мача на живо на „Уембли”, си спомних за нашата първа КЕШ през 1992-а. И за крачката напред, която бе направена с доверието и пълната свобода, които първо бяха осигурени на Рийкард, а след това и на Гуардиола. На тях и техните помощници. Виждайки успехите им и начина, по който ги постигнаха, би било справедливо, поне за мен, да си спомним за президента който навремето повярва в тях и им се довери. Същият президент, който бе компрометиран по най-различни начини от сегашната управа. Точно този факт ме кара да се страхувам за бъдещето на Барса.

Изобщо не се притеснявам, че Реал Мадрид щял да купи този или онзи, колкото и пари да хвърли. Колкото и нови футболисти да вземат, на терена излизат само 11. Ако Барса запази непокътнат състава си, няма да има никакъв проблем. Но ако някой отгоре започне да хитрее или се помисли за прекалено мъдър и по-умен от тези долу, проблемите ще започнат. Важни са тези в съблекалнята.