Бразилецът е футболистът с най-много клубни титли в последните 6 г.
Дани Алвес седи зад голямо бюро в офиса си, облечен с риза, вратовръзка и сако. Зад него има шкаф, пълен с прилежно сгънати футболни тениски, снимки и трофеи. Много трофеи. На рецепцията отвън има кожен диван, сутрешни вестници и телевизор, който показва реклама на сайта на Алвес – danialves.com, както и акценти от финала на Шампионската лига през 2011 година. „Най-хубавият момент в кариерата ми“, казва той. Единственото, което липсва, е кутийка с визитни картички. Но какво ли щеше да пише на тях: „Даниел Алвес да Силва, десен бек“?
Това би била най-неадекватната визитка за всички времена след „Леонардо Да Винчи, художник и декоратор“. „Но аз съм си десен бек“, възразява Алвес. „Е, не точно…“ Просто концепцията на Алвес за краен защитник, неговата философия за футбола, са различни. Както е и при треньора му Пеп Гуардиола. „В бразилската школа акцентът пада върху атаката“, казва Алвес – но това не означава, че не съм бек“.
„Вземете примерно Гарет Бейл, футболист, когото обичам. По бразилския модел той е бек, идеите са сходни. В Европа той играе като крило, но в моя отбор той винаги би играл бек. Хората се страхуват и карат атакуващите бекове да играят като крила. Те си мислят, че така ще атакуват повече, но често атакуват по-малко и по-некачествено. Така се случи и с Роберто Карлос – като крило той беше по-малко ефективен. Бейл е по-опитен и е добър като крило, но в Барселона щеше да играе като бек”.
И тук не става въпрос за имена, става въпрос за представи. Когато Роберто ди Матео подготвя тактиката си за първия мач от полуфинала на ШЛ срещу Барса, той ще се изправи пред дилемата Дани Алвес – футболистът, както казва Гуардиола, който позволява на Барселона да играят с трима или четирима в защита в един и същи мач. Движещата сила на най-успешната Севиля в историята, оглавил класацията за асистенции на Примера в един сезон, Алвес намери идеалния си дом в Барселона, когато дойде в отбора през 2008 година. А каталунците от своя страна откриха идеалния играч: десен бек, десен халф, дясно крило, център халф, централен нападател, нападател от втора линия и плеймейкър – всичко в едно. Изключително талантлив спортист и естет, притежаващ свръхзвукова скорост. Както отбелязва Хорхе Валдано: „Когато Дани Алвес се впусне в атака е толкова бърз, че като тръгне да се връща, той среща себе си“.
Предишния сезон Челси плати 36 милиона евро само за един защитник. Но Алвес никога не е бил просто един защитник. Той беше едно от само двете нови попълнения на Барса (другото беше Жерар Пике) след две години без нищо спечелено от отбора. После с него те спечелиха 3 за един сезон. Поглед към шкафа с трофеите изяснява всичко: три шампионски титли в Испания, две Купи на Испания, четири Суперкупи на Испания, две Купи на УЕФА, три Суперкупи на Европа, две Шампионски лиги, две световни купи за клубове. Осемнадесет трофея от 2006 година насам. Никой играч в света не е бил по-успешен на клубно ниво през последните шест години. Лео Меси счупи головия рекорд на Барселона, но Дани Алвес асистира за 31 от тези попадения – повече от всеки друг. През сезон 2009/10 той е дал повече голови паса от който и да е друг играч в Испания. Този сезон само Меси, Роналдо и Анхел ди Мария го изпреварват. Според статистиките на ОПТА само Меси и Шави са имали повече докосвания на топката в противниковата половина от него, и само двама играчи са завършвали повече пасове в последната третина. 63,5% от докосванията му са в половината на противника. И критиците биха казали, че е така, защото не играе в защита. Отговорът на Алвес е остър: „Хората автоматично мислят, че понеже ти атакуваш, не можеш да играеш в защита. Което не е вярно. Това, което не можем да правим, е да наредим 11 човека пред вратата ни. Да се защитаваш? Но от какво да защитаваш? Не можеш да се „защитаваш“, в традиционния смисъл на думата, от отбор, който не те атакува. И ние се защитаваме, като не им позволяваме да ни атакуват. Срещу Реал Мадрид аз атакувах много малко, защото те контраатакуваха толкова добре. Имахме нужда от контрол, иначе щяха да ни пометат. Ако ме накарат да играя в защита, ще е трудно, защото обичам да атакувам, но ще го направя. Ние връщаме футбола към корените му. Интересите са променили всичко. Сега има значение само да спечелиш независимо по какъв начин. Ако не успеете, то тогава сте безполезни. За мен това не е футбол. Като бях млад, исках да печеля, но играех, защото беше забавно. В нашия подход има малко от това. Забавление. Аз обичам футбола, обожавам го. Трябва да дадем на феновете нещо в замяна”.
Дани Алвес е убеден, че това негово мислене доста му е помогнало в началото, когато се е присъединил към Барса. „Идването ми тук стана по-лесно, защото вече имах подобна концепция за играта. Затова и Барселона подписа с мен. Те знаеха, че аз ще пасна на отбора. Играта на Барса е докосване, техника, комбинация, атака. Барса привлича само играчи, които споделят този подход, с подходящите качества. Тук няма неща от сорта: „Хората говорят за него, хайде да го купим“. Защо се играе толкова трудно срещу Барселона? „Най-трудното около Барселона не е начинът, по който играе, а начинът, по който разбира играта. В тактическо отношение аз съм се подобрил под ръководството на Пеп Гуардиола. Научих се да правя най-простите неща, които понякога се оказват най-трудните. Но ключът в нашата игра е начинът, по който пресираме. И първият, който ни води в това, е най-добрият ни играч – Лео Меси. Това е отправната точка на цяла една философия. Никога не съм си представял, че отбор може да пресира така, както ние го правим: от първата до 95-ата минута, и то в половината на противника. Най-големият успех на Пеп е, че може да убеждава играчите, дори и най-големите, да правят това”.
Той си спомня за посланието на Гуардиола преди финала на ШЛ срещу Манчестър Юнайтед през 2011 г., спечелен с 3:1 от Барселона на „Уембли“. „Единственото нещо, което поиска от нас да направим, беше да атакуваме – това е единственият начин да се спечели, особено срещу физически силни отбори с опустошителни контраатаки. Не можеш да ги оставиш да притежават топката. Ако я вземат, трябва да си я върнеш, и то бързо. След финала Неманя Видич ни поздрави и каза, че имаме грандиозен отбор. Когато чуете това от хора, които наистина разбират играта и знаят колко трудно е да си футболист, е страхотно. Думите на Видич означаваха много. Хората си мислят, че футболистите само си ритат наоколо. Ако спечелят, добре, ако ли не, какво толкова, нищо не се е случило. Но не е така. Ти имаш задължения и носиш отговорност. Аз съм в играта от толкова дълго, че мога да се справя с това, но има моменти, в които нервите ти извличат по-доброто от теб. Страхът да не изгубиш те прави по-добър. Големите отбори и големите играчи също се страхуват понякога. Това, от което никога не можеш да се уплашиш, е играта“.
Сид Лоу, „Гардиън“
Източник и превод: в-к ‘7 Дни спорт’