Христо Стоичков е един от футболните гении, лидер на голямата българска генерация от 1994-а. От 10 дни той е във Форталеза, Бразилия. Стоичков се съгласи да говори за себе си, футбола, Барса, България и Ромарио.
– Какъв е вашият живот в момента?
– Спокоен. Но не съм загубил радостта от отговорността и възможността да помагам на хората. Бях треньор в Африка, пътувам редовно до България и Испания, за да наглеждам школите си. Обръщам внимание на всеки, който има нужда от мен.
– Какви са футболистите, които доведохте тук?
– Това е една уникална възможност за тях. От години в България работехме, без да обърнем внимание на футбола в училищата. Сега нещата се променят.
– През 1994 година обаче направихте нещо голямо?
– Също уникален момент. Основата на успеха ни беше единството и наличието на няколко ключови играчи. Всеки знаеше своята отговорност. Но тези времена са минало и никога няма да се върнат. Това беше пикът на българския футбол.
– Какво се случи след него?
– Футболът не върви, когато няма основа. Никой не работеше с младите, особено в училищата. А оттам идва разликата във футбола. Поколенията след нас бяха изложени на риска.
– Играхте в Барселона и живеете там. Още ли стоите близко до клуба?
– Много често съм там. Подкрепям отбора. Все пак съм част от неговата история. Ние поставихме камъните, върху които се изградиха сегашните успехи на отбора.
– Меси?
– Впечатляващ. Няма спор, че е най-добрият футболист в света. Но Меси не е само голове, той е невероятно скромен човек.
– Играли сте с много бразилци. Кой ви е направил най-голямо впечатление?
– Ромарио. Той е номер 1 за всички времена. Винаги съм имал респект от него като играч. Близки приятели сме. За мен Бразилия е преди и след Ромарио. Имате Пеле, Зико, Сократес, Мауро Силва, Тафарел, Дунга, Раи, Мюлер, но аз ще кажа – Ромарио е най-добрият.
– А Роналдо, Феномена?
– Добър играч, но нищо повече.
– Неймар?
– Кой! Този не съм го чувал.
– За пръв път ли сте във Форталеза?
– Бил съм и друг път в Бразилия в Рио, Белем. Форталеза ми харесва като град. Обичам плажа.
– Обикаляте света, хората разпознават ли ви?
– Да. Все пак 8 години съм играл в „Барса“ и 12 в националния отбор на България. Играл съм още в Италия, Япония, САЩ, Саудитска Арабия.
– Казахте в едно интервю, че има двама Христовци, един на небето и вие.
– Истина е. Какво да направя? Никой не може да го промени. Името ми е известно по цял свят. За добро или лошо.
– Поддържате ли приятелството си с Ромарио?
– Като братя сме. В Испания той спи у дома, когато дойда в Бразилия, неговият дом е и мой. По телефона си говорим за семействата, за общите ни приятели. Един от най-щастливите моменти в моя живот беше, когато ми благодари специално при наградата си като футболист номер 1.
– Южна Америка ще ви опознае и като коментатор?
– Коментирам мачове за мексиканска телевизия. Следващата ми стъпка ще бъде Копа Америка в Аржентина, ще бъда с екипа от световното първенство. Ще бъде много интересно. Ще се видя с много хора. И най-вече ще бъда близо до моя приятел Марадона.
Бруно Балако, „Opovo“
Превод: „Стандарт“