След като написах заглавието на статията, си дадох сметка, че съм сбъркал. Нямах намерение да пиша за подновяването на договора на Пеп Гуардиола (все още се очаква неговото решение, за добро или лошо). Исках да пиша за подновяването на отбора: промени без упойка, на живо и по средата на сезона. Според клишето не бива да се дърпат юздите на коня по средата на реката, но клишетата са половин лъжа, която набира популярност, защото хората я повтарят. Наистина има някои верни, но повечето са като метални решетки на съзнанието, които спират свободната мисъл. Футболът изобилства от клишета, според които например се изискват единайсет несменяеми титуляри, „които да се знаят наизуст”, докато играта всъщност изисква дузина и половина играчи на най-високо ниво; или един централен нападател, който да „сваля високи топки”, а Барса показа по всякакъв начин, че вкарва голове ниско по земята; или „план Б, когато нещата не вървят”, въпреки че реалността отново и отново показва, че няма по-добър план от първоначалния; или, че „трябва да има баланс в центъра на терена” – нещо, което самият Гуардиола опроверга, печелейки мачове с участието на много играчи от сходен тип.
Едно от най-популярните клишета е, че отборът се сменя на края на сезона, когато се прави оценка. Въпреки това, вижте какво се случва сега – Гуардиола променя отбора си по средата на сезона. Можем да размишляваме над причините: належаща нужда поради контузиите, които водят до дълги отсъствия на играчи (Вия, Афелай, Фонтас) или до по-кратко отсъствие от терена (Иниеста, Педро); но също така и решение на треньора с цел повишаване на изискванията и конкуренцията в отбора. Поради една или друга причина, или поради двете описани по-горе, Куенка, Тейо, Джонатан Дос Сантос, Серхи Роберто вече са тук заедно с Бартра, Монтоя и Муниеса, които също се налагат в отбора. Това носи своите последици: както се случва и с друг велик треньор, способен да прави промени по средата на сезона (сър Алекс Фъргюсън), тези промени предизвикват проблеми, които объркват плановете на отбора, но пък в замяна на това гарантират бъдещето му. Един сезон се рискува, но се гарантират следващите три. Защо промените да не се направят лятото? Защото понякога нямаш избор, но най-вече защото нищо не може да се сравни с истинския огън. Лятото е времето за тренировки, а сезонът е истината. Няма по-добра възможност от тази: ако младите могат да преминат един толкова труден изпит, отборът автоматично ще разполага със свежа кръв. Същото се случва с прехода от Шави към Сеск. Нищо не пречи да се изчака до 2014 г., но Гуардиола извършва прехода, докато Шави е още на терена. Учи се да играе без него, докато той всъщност е на терена (но това е тема, която заслужава отделна статия).
Марти Перарнау, www.martiperarnau.com
Превод: Яна Червенкова
Преподписването на Гуардиола
Едно от най-популярните клишета е, че отборът се сменя на края на сезона, когато се прави оценка. Въпреки това, вижте какво се случва сега – Гуардиола променя отбора си по средата на сезона. Можем да размишляваме над причините: належаща нужда поради контузиите, които водят до дълги отсъствия на играчи (Вия, Афелай, Фонтас) или до по-кратко отсъствие от терена (Иниеста, Педро); но също така и решение на треньора с цел повишаване на изискванията и конкуренцията в отбора. Поради една или друга причина, или поради двете описани по-горе, Куенка, Тейо, Джонатан Дос Сантос, Серхи Роберто вече са тук заедно с Бартра, Монтоя и Муниеса, които също се налагат в отбора. Това носи своите последици: както се случва и с друг велик треньор, способен да прави промени по средата на сезона (сър Алекс Фъргюсън), тези промени предизвикват проблеми, които объркват плановете на отбора, но пък в замяна на това гарантират бъдещето му. Един сезон се рискува, но се гарантират следващите три. Защо промените да не се направят лятото? Защото понякога нямаш избор, но най-вече защото нищо не може да се сравни с истинския огън. Лятото е времето за тренировки, а сезонът е истината. Няма по-добра възможност от тази: ако младите могат да преминат един толкова труден изпит, отборът автоматично ще разполага със свежа кръв. Същото се случва с прехода от Шави към Сеск. Нищо не пречи да се изчака до 2014 г., но Гуардиола извършва прехода, докато Шави е още на терена. Учи се да играе без него, докато той всъщност е на терена (но това е тема, която заслужава отделна статия).
Марти Перарнау, www.martiperarnau.com
Превод: Яна Червенкова