След като страстите около Суперкупата отминаха е време да си зададем няколко въпроса. И така, беше ли сблъсъкът за първия официален трофей през Сезон 2011/2012 равностоен? Да. Създаде ли Реал (Мадрид) повече положения за гол от Барселона? Да. Бяха ли тези два мача по-вълнуващи от последните четири Класики? Без съмнение. Бяха ли мачовете за Суперкупата два изключителни спектакъла, в които Реал (Мадрид) показа, че е направил крачки напред в своето развитие? Ами… не.
Би било абсурдно да се отрича това колко качествен и трудно победим отбор е Реал (Мадрид). Въпреки това, упорито налаганото в последните дни мнение, че „в мачовете за Суперкупата Реал показа, че е израстнал и вече разполага с аргументи да играе срещу Барселона като с равен“ е несъстоятелно. Именно в тези два мача отборът на Жозе Моуриньо демонстрира, че все още е твърде далеч зад вечния съперник. Реал (Мадрид) не съумя да подчини противник, който очевидно изпитваше огромни тактически затруднения. Поради недостатъчно добрата си физическа подготовка, Барса на практика бе лишена от своите две основни оръжия – сигурното и продължително владеене на топката и безмилостнaта преса високо по терена. При това положение, за какво израстване у Реал би могло да се говори?
Когато един отбор не се намира в оптимална (или поне добра) физическа форма, в неговите редици липсва скоростта, нужна, за да се наложи над противника в позиционната игра. Казано с други думи, липсват или се развиват твърде бавно поддържащите движения на играчите, които не владеят топката. Затруднения изпитва не само футболистът, който не съумява да се открие за подаване, но и този, притежаващ топката, тъй като опциите му за пас са ограничени. Резултат от всичко това? Владеенето на топката е застрашено.
В мачовете за Суперкупата Барса изпитваше ужасни труднсти по отношение на задържането на топката. А не се ли дължеше това на отлично организираната преса на Реал (Мадрид) непосредствено пред наказателното поле на Виктор Валдес? Да, безспорно, но това е само част от обяснението. Мадридистите приложиха подобна преса високо по терена при знаменития мач през ноември 2010г., завършил при резултат 5-0 за Барселона, и при равенството в реванша от полуфиналите на Шампионската лига през пролетта. В тези два случая Барса преодоля пресата без особени затруднения, а контролът върху събитията на терена от страна на момчетата на Гуардиола бе тотален. Причината? Всичко се основава на постоянното бързо движение на играчите без топка. Така те от една страна съумяват да извадят от равновесие противниковата защита, а от друга предоставят множество опции за подаване на владеещия топката.
Липсата на сила в краката на футболистите на Барса имаше още един негативен ефект. Отборът бе принуден да се брани по един необичаен за него начин. Основополагащо значение за ефективността на характерната за Барселона преса има това всички играчи да бъдат изключително бързи и настойчиви в защитните си движения. Тази защитна система изисква от футболистите най-доброто, на което са способни, като скорост и издръжливост. С изключение (донякъде) на Даниел Алвеш и Хавиер Масчерано, всички играчи на Барса са твърде далеч от своята оптимална физическа форма. Решението на Гуардиола? Корекция в начина, по който отборът се отбранява.
Пеп изтегли по-назад от обичайното своите линии. Интензивната преса на Барселона започваше в средата на терена като под напрежение бяха поставяни конкретни играчи на Реал (Мадрид). Гуардиола можеше да предпочете „по-дълбока“ защита и търсене на възможности за контраатака, но, залагайки на това своеобразно „средно положение“, той за пореден път показа, че независимо от обстоятелствата, стилът на игра на Барса не подлежи на обсъждане.
Споменатият подход в отбрана е до голяма степен чужд за Барселона. Именно оттук произтекоха проблемите и колебанията пред Виктор Валдес. Не бива да бъдат търсени виновници сред бранителите в синьо-червено. Те се справиха по възможно най-добрия начин със задача, която обикновено не стои пред тях. Разликата между това да браниш врата си на централната линия и това да го правиш току пред наказателното си поле е огромна.
С оглед на казаното дотук, Реал (Мадрид) следваше да контролира почти изцяло играта в двата мача. Мадридистите трябваше да се възползват от слабостите на един отбор, който бе принуден да играе както във фаза защита, така и в нападение по начин, твърде различен от обичайния за него. Това не се случи. Отборът на Жозе Моуриньо показа, че не умее да държи инициативата в мачовете, че е все така неспособен да гради на терена. Мадридистие продължават да изпитват затруднения в това да „генерират“ футбол. След инвестиция, надвишаваща половин милиард евро, Реал (Мадрид) все още залага на едва три подхода за отбелязване на попадение:
1.Контраатака – разчита се на грешка на противника.
2.Дълга топка зад гърба на Даниел Алвеш – отново се търси грешка на противника.
3.Статични положения – и тук се залага на липса на концентрация в редиците на съперника.
Три от четирите гола на Реал (Мадрид) паднаха след изпълнение на ъглови удари (Пеп Гуардиола следва да поработи над това какво трябва да правят играчите му на близката и далечната греди), а последният дойде след контраатака. Израстване? Нищо подобно. Ако отборът на Моуриньо бе направил дори една крачка напред в развитието си, щяхме да видим притежание на топката от над 60% в полза на мадридистите (за всичките 180 минути, не в отделни моменти) и една Барса, която буквално се разпада на терена. Заради несравнимо по-добрата си физическа подготовка, Реал (Мадрид) имаше отлична възможност да зашлеви звучен шамар на кръвния враг. За наша радост, мадридистите пропиляха своя златен шанс. Причината? Просто не бяха добре подготвени тактически.
Привикнал да разчита на своите контраатаки и на индивидуалните проблясъци на страхотните си нападатели, Реал (Мадрид) не съумя да удари по масата още в началото на сезона, печелейки и двата мача за Суперкупата. Независимо от повтаряното до болка от мадридската преса „Сблъсъците в края на мача помрачиха един спектакъл, в който Реал блестеше.“, истината е, че отборът на Моуриньо остави жив един мъртвец. Направи го поради собствената си неспособност да излeзе от шаблона на изтърканата си, безидейна игра.
Нека почакаме до декември. Тогава, ако Барса съумее да се опази от сериозни травми на ключови играчи, ще видим отново как момчетата на Пеп Гуардиола монополизират притежанието на топката, а „израстналият“ Реал (Мадрид) на Моуриньо традиционно се окопава в наказателното си поле и се моли Кристиано Роналдо да улови някоя от изританите безадресно напред от Шаби Алонсо и компания топки.
Честита Суперкупа на всички привърженици на Барселона! Този отбор е единствен и неповторим. Насладете се на поредния му успех! Да, това действително е най-малко престижният трофей през сезона, но заради начина, по който бе спечелен, стойността му е огромна. Лео Меси и съотборниците му отново показаха, че на този етап нямат конкуренция.
С повечето неща съм съгласен, но трябва да се отбележи, че в толкова ранен етап на сезона нито Барса, нито Реал могат да бъдат в оптимална кондиция… Именно поради това мисля, че се получиха толкова много голове.