Публикувано от Мартин Гогов на 20 април 2012, 11:00 0 коментара

 
Четири са тайните на Барса: Каталуня, Йохан, школата и привилегията да даваш 

_______________________________________________________________________________________________

Има нещо инфантилно у адвоката Жоан Лапорта. Архитектът на девиза „Барса – повече от клуб”, пазач на тайната, която поражда повече завист дори от формулата на „Кока Кола“ – тайната на отбора на мечтите. Нито твърде висок, нито твърде слаб, нито вече толкова млад. Последните 10 години бе на световния връх, а от 2 години насам е в анонимната заседателна зала в своята адвокатска кантора. Разделен е с жена си, която е в Лондон, и има трима синове на юношеска възраст, които са с нея. Със славата на Казанова и на „чико Мартини” (момче, обичащо хубавото пиене), която отхвърля с жест на ръката: „Това са само легенди“. Политическата му кариера – неговото ново поле за изява, върви горе-долу: той иска независима Каталуня, само че новият политически курс не подкрепя каузата му. Би трябвало да бъде меланхоличен, възмутен. Обаче очите му блестят, докато говори: скача върху стола, изправя се, прави жестове с ръка! А когато привечер остава заключен в кантората, той си сваля сакото, влиза в едно коридорче и отваря тайна врата: „Гледай, тук отзад има един секретен асансьор. Ако знаеш колко пъти…” За онези, които го обвиняват, че е подправял сметките, казва: „Мизерници! Не могат да ми простят успехите. Оставих им най-красивия отбор на света!” Ще се върне ли в клуба? „Може би, кой знае”. И лицето му грейва. Говори за бъдещата Барса. „Следващият президент ще бъде Гуардиола, а следващият треньор – Шави”. Забавлява се. За Берлускони казва: „Той е симпатяга, естет. Когато купуваше луксозни играчи по времето на Саки, имаше изключително силен отбор. За който си плащаше, естествено. Но нашата философия е друга: по-малко бъркане в портфейла, повече наши юноши. Съвсем друг модел”.

_______________________________________________________________________________________________

– Да говорим за модела, адвокате. Какво означава „повече от клуб”? Каква е тайната на Барса?
– На първо място – историята. Нашият отбор е на повече от 100 години и винаги е бил средище на демокрация и право. В годините на Франко, когато да се говори каталунски е било забранено, в Барса се е говорел нашият език. Един от нашите президенти е бил разстрелян от фашисткия диктатор. Реал бе отборът на режима, а ние – отборът на областта, създала първия парламент в Европа. Барса няма един господар, тя е собственост на нейните сосиос. Между отбора и общността има неразривна връзка: барселонизмът и каталонизмът са едно и също нещо. Един манталитет!
– Твърдост и работа, това ли е каталонизмът?
– Култура на усилието. Честност. Отговорност. Благоразумие. Онова, което ние наричаме „сени”. Вие му казвате „здрав разум“. Но освен това каталунците имат склонност към самосъжаление, обичат да се изкарват жертви. Което не ги тласка да се предават, а обратното: просто да преговарят, да се сдобряват, да подкрепят и да вървят напред. Всичко това е достатъчно, за да се браниш, да отстояваш себе си, но не и да побеждаваш. Ние направихме така, че Барса да побеждава.
– И как точно?
– С четири неща. Каталуня е едното. Второто е това, което иска Кройф. Третото е „Ла Масия”, футболната ни школа. Четвъртото е УНИЦЕФ – привилегията да даваш.
– Да започнем с Кройф.
– Без Кройф нищо нямаше да стане. Когато дойде да играе при нас, аз бях дете. Беше годината на Златната Лига, сезон 1973/74. Ние носехме униформи и бяхме късо подстригани на черта, във франкистки стил. А той имаше дълги коси. И една приказно красива жена – Дани. На терена той летеше! Беше първият, който започна да прави реклама срещу заплащане: „Това е работа“, казваше. Родителят на имидж правата. Обожавахме го! Можеше да ходи където си иска, беше като Меси сега. Или по-точно казано – Меси е днешният Кройф… После през 90-те години той се върна като треньор. Смел, чаровен, великодушен, хитър! С усет за спектакъла, който се превръща в изкуство. С 4 простички правила: да вземем топката, максимум 2 пипания, бързина, преса над противника – един неподправен стил на игра! Кройф просто показа, че имаме всичко, за да побеждаваме. Оставаше само да го направим. И за да го направим, бе достатъчно да се забавляваме, защото да играеш, означава да се забавляваш, нали? Помня, че на „Уембли”, на финала на Шампионската лига срещу Сампдория, той каза на играчите в съблекалнята само това: „Излезте и се забавлявайте”. И момчетата се научиха. Когато Меси играе, изглежда сякаш го прави в училищния двор – забавлява се!
– И така израсна „Ла Масия” – школата, „развъдникът”.
– Истинско богатство, скъпоценност! Момчетата, които днес са на терена – от Меси до Шави, от Пуйол до Иниеста, от Бускетс, са израснали заедно. Още откакто са били на 8, на 10 години. Знаете ли какво означава това? Гуардиола е един от тях. А всъщност истинската тайна е следната: всички те са добри хора.
– Какво разбирате под „добри хора”?
– Скромни. Които не се правят на герои и на майстори. Които имат добри приятели. Които си помагат, защото са едно цяло. Те са щедри и солидарни.
– Вие през 2008 година избрахте Гуардиола – млад и без никакъв опит като треньор – да води отбора. Страхувахте ли се?
– Нито за миг. Имах привилегията да изучавам футбола от Кройф и Рийкард, да следвам техните съвети и да гледам с техните очи. Гуардиола беше идеалният. Той има Барса в сърцето си, а Кройф – във вените. Хосеп е олицетворение на нашата история: момче от провинцията, пораснал на „Ла Масия”, изключително трудолюбив. Един ден Йохан го пусна на терена и каза: „От днес играят Пеп и още десетима!“ От този момент той го превърна в своя трансмисия в отбора. И продължи напред, макар че днес някои му вгорчават живота. Кройфизмът, по някаква необяснима причина, не понася на новите ръководители на клуба. Не ми се струва добра идеята клубът да изолира Гуардиола.
– Той би могъл да приеме някоя оферта за милиони…
– Не зная. Но си пожелавам да не стане така. Доколкото го познавам, бих казал, че няма да приеме, но кой знае? Нещата се променят… Помня, че когато предложиха изумителна заплата на Меси, отидох при Хорхе – баща му, и му казах: „Такива пари не можем да му предложим, но ако остане, ще получи слава.“ За да може да се каже това, трябва да имаш непоклатим колектив. Всички да са сплотени за общото благо. С едни и същи цели, с един и същ манталитет. Меси и преди си беше велик, но стана още по-добър, когато се научи да бъде на разположение на останалите.
– Нещо, което не се случи с Ибрахимович.
– Не, Ибра въобще не влезе в синхрон с отбора. Имаше огромен натиск да го вземем, но футболът е колективна игра, а Барса е най-солидарният от всички колективи. Беше грешка. Освен това той не пасваше на нашия дух: по-малко пари, повече от нашата школа.
– А и сметките ви не излязоха…
– Вижте, ковчежникът на клуба беше Хавиер Сала и Мартин, който преподава в Колумбийския университет, и аз съм убеден, че един ден той ще вземе Нобелова награда за икономика. Сметките, които завещахме на следващото ръководство, бяха съвършени! Чрез фондацията ни дарихме за 10 години 60 милиона евро. Защото от жизнено значение бе четвъртият елемент: УНИЦЕФ.
– Бяхте единственият отбор, който няма спонсор и който действа като спонсор за други.
– Именно. Ние плащахме, за да пише на фланелките ни УНИЦЕФ. Милион и половина на година плюс парите, които отиваха в УНИЦЕФ чрез нашите договори – „Найк“ им преведе 10 милиона през нас. Да даваш – това е привилегия, да можеш да даваш предизвиква възхищение и уважение. И точно по това бяхме различни от другите.
– А сега на екипите пише Qatar Foundation…
– Истинска мъка… А надписът УНИЦЕФ отиде от гърдите на задника – голяма грешка!
– Но Qatar Foundation дава по 26 милиона евро на година.
– Малко са за една девствена фланелка! Фланелката на Барса въплъщава един дух – тя струва многократно повече.
– Ходите ли още на стадиона?
– Разбира се! На мястото, където ходех с моя татко, когато бях на 5 години – от другата страна на трибуната. Ако вали, се прибирам изкъпан.
– Кой ще бъде следващият президент на Барса?
– Гуардиола, ако аз можех да го реша.
– А следващият треньор?
– Шави. Истински феномен! Едно чудесно момче.

Кончита де Грегорио
в. „Ла Република”
Източник и превод:  в-к ‘7 Дни спорт’ 

Коментирай