Автор: Стивън Хауърд, в-к „Sun“
Най-спокойно името на Барселона вече може да бъде изваяно върху трофея като победител и в следващата Шампионска лига. Дали ще бъде прибързано? Не и след начина, по който каталунците разбиха Манчестър Ю в събота вечер. Победата срещу червените дяволи означаваше, че няма кой да спре Барса – този отбор е непобедим. Тимът на Пеп Гуардиола победи с 3:1, но като нищо можеше да качи Юнайтед и на петица. Не се случва толкова често отборът на сър Алекс Фъргюсън да е толкова безпомощен.
Единственият въпрос сега е не дали Барселона е най-добрият отбор в Европа, а дали е най-могъщият тим в цялата история на футбола. Да, каталунците напълно отговарят на изискванията за абсолютно футболно величие. А величието се определя по това до каква степен даденият отбор успява да внесе в играта нещо ново и невиждано до момента, нещо като революция. И Барса я прави. Също както Аякс даде на света тоталния футбол в началото на 70-те, сега каталунците успяват да установят такъв контрол на топката, какъвто никой никога не е виждал. Тимът на Гуардиола направо хипнотизира съперниците си. Владеенето на топката е мания. Пет от шестте корнера на Барселона на финала бяха изпълнени късо, само и само да не бъде поставено под риск притежанието на топката. А и очевидно Барса се учи от грешките си. Един изсипан в наказателното поле корнер може да доведе до опасна контраатака на противника и да те свари неподготвен. Такава грешка каталунците направиха срещу Интер при загубата с 1:3 миналата година. Сега не я повториха.
В епицентъра на всичко са гениалните халфове Шави и Андрес Иниеста. А Лео Меси е днешният Йохан Кройф или Алфредо ди Стефано. Барселона показва начина, по който футболът би трябвало да се играе. Истинска чест е да се наблюдава този Барселона. Клубът е пример на подражание за всички останали.
В Барса брилянтността се постига на базата на собствено обучени таланти от школата, израснали и възпитани по тяхната си каталунска философия. А в същото време безумната политика на английските клубове прави така, че във Висшата лига, колкото и да е атрактивна тя, се крият 2/3 от световните футболни дългове. От английското първенство се изкарват много пари. Но те не отиват на правилното място. С гигантските приходи от тв права например не се развиват школите и не се работи по изгражданите на добри треньори. Вместо това парите се използват за докарване на безброй чужденци. Те в най-добрия случай биха могли да донесат едва краткосрочен успех, а в тяхната сянка залязват много местни таланти. Така се разруши и националният отбор на Англия. Загубата на Юнайтед извади на показ посредствеността на английския клубен футбол.
Потвърди се, че Юнайтед не е шампион във Висшата лига, защото е много силен, а просто защото конкуренцията е все по-слаба.
Но нека се върнем към Каталуния. А там Барселона работи безотказно. Да спечелиш Шампионската лига не е като да спечелиш КЕШ. Реал Мадрид през 1960-а и Ливърпул през 1977-а вдигат КЕШ само със 7 изиграни мача. А сега Барса изигра почти двойно повече. Само в събота вечер Шави Ернандес пробяга 12 километра. Това е невероятно! А когато към тази неуморимост се добавят чисто техническите му умения, комбинацията става неповторима.
Отсега пишете Барса шампион и догодина
Автор: Стивън Хауърд, в-к „Sun“
Най-спокойно името на Барселона вече може да бъде изваяно върху трофея като победител и в следващата Шампионска лига. Дали ще бъде прибързано? Не и след начина, по който каталунците разбиха Манчестър Ю в събота вечер. Победата срещу червените дяволи означаваше, че няма кой да спре Барса – този отбор е непобедим. Тимът на Пеп Гуардиола победи с 3:1, но като нищо можеше да качи Юнайтед и на петица. Не се случва толкова често отборът на сър Алекс Фъргюсън да е толкова безпомощен.
Единственият въпрос сега е не дали Барселона е най-добрият отбор в Европа, а дали е най-могъщият тим в цялата история на футбола. Да, каталунците напълно отговарят на изискванията за абсолютно футболно величие. А величието се определя по това до каква степен даденият отбор успява да внесе в играта нещо ново и невиждано до момента, нещо като революция. И Барса я прави. Също както Аякс даде на света тоталния футбол в началото на 70-те, сега каталунците успяват да установят такъв контрол на топката, какъвто никой никога не е виждал. Тимът на Гуардиола направо хипнотизира съперниците си. Владеенето на топката е мания. Пет от шестте корнера на Барселона на финала бяха изпълнени късо, само и само да не бъде поставено под риск притежанието на топката. А и очевидно Барса се учи от грешките си. Един изсипан в наказателното поле корнер може да доведе до опасна контраатака на противника и да те свари неподготвен. Такава грешка каталунците направиха срещу Интер при загубата с 1:3 миналата година. Сега не я повториха.
В епицентъра на всичко са гениалните халфове Шави и Андрес Иниеста. А Лео Меси е днешният Йохан Кройф или Алфредо ди Стефано. Барселона показва начина, по който футболът би трябвало да се играе. Истинска чест е да се наблюдава този Барселона. Клубът е пример на подражание за всички останали.
В Барса брилянтността се постига на базата на собствено обучени таланти от школата, израснали и възпитани по тяхната си каталунска философия. А в същото време безумната политика на английските клубове прави така, че във Висшата лига, колкото и да е атрактивна тя, се крият 2/3 от световните футболни дългове. От английското първенство се изкарват много пари. Но те не отиват на правилното място. С гигантските приходи от тв права например не се развиват школите и не се работи по изгражданите на добри треньори. Вместо това парите се използват за докарване на безброй чужденци. Те в най-добрия случай биха могли да донесат едва краткосрочен успех, а в тяхната сянка залязват много местни таланти. Така се разруши и националният отбор на Англия. Загубата на Юнайтед извади на показ посредствеността на английския клубен футбол.
Потвърди се, че Юнайтед не е шампион във Висшата лига, защото е много силен, а просто защото конкуренцията е все по-слаба.
Но нека се върнем към Каталуния. А там Барселона работи безотказно. Да спечелиш Шампионската лига не е като да спечелиш КЕШ. Реал Мадрид през 1960-а и Ливърпул през 1977-а вдигат КЕШ само със 7 изиграни мача. А сега Барса изигра почти двойно повече. Само в събота вечер Шави Ернандес пробяга 12 километра. Това е невероятно! А когато към тази неуморимост се добавят чисто техническите му умения, комбинацията става неповторима.