Спомняте ли си моментите като деца, в които сте обличали любимата ви тениска, слизали сте по стълбите, натискали сте звънците на приятелчетата си и с топка под ръка сте излизали навън. ‚Цепихте се с настъпванка‘ и започвахте голямата игра. Не че не се борихте или дори фаулирахте, но играта се прекъсваше само, когато топката излизаше от ‚терена‘(ако асфалтовата площадка е имала край). Да, в много случай единият отбор е бил видимо по-добрият, но всички продължаваха да тичат, да се опитват да играят и накрая се прибираха заедно до другия слънчев ден.
Това може да се нарече ‚Чиста игра‘. Повод за тези изречения е последният двубой на Барселона срещу Валенсия от Ла Лига. Не че няма разлики, предимно в цифрите. Двата отбора имат приходи над половин милиард. Играчите им получават милиони, лъскавите им екипи се разпознават от многобройните фенове по земното кълбо, а детските мечти се простираха до нова топка или маратонки… а да, и не си звънят по звънците, но основата е същата – два отбора разделени предварително, една топка и игрище.. на трева. Публиката е там само, за да стане свидетел на поредния спектакъл. Той не се изразява в крайния резултат от 5:1, или от факта, че Валенсия поведе в резултата, а каталунците обърнаха. Дори и четирите гола на Меси бледнеят пред красотата, която изрисува с топката отборът на Барселона. И пак, не че поотделно всяко едно от изброените не заслужава признание, но това са неща, които не се случват за пръв път, няма и да са за последен.
Мачът бе пореден кръг от Испанското първенство – едни 3 точки, които на този етап мнозина определят като не толкова важни, и не са далеч от истината. Вярно, срещат се 2-рият и 3-тият във временното класиране, но имало е и по-напрегнати двубои. Само преди седмица същите тези два отбора играха ½ финали за Купата на Краля. Залогът там бе голям. През последните години Барселона изигра не един важен мач, изпълнен с красота и прегазване на противника, но това винаги се очакваше, бяха длъжни или нямаха друга възможност. Снощи те просто излезнаха без грам напрежение, с единственото условието да не изневеряват на характерното си ‚тики-така‘, но това бе само началото. В края, всеки който бе гледал мача, осъзна, че е станал свидетел на един шедьовър.
90 минути себераздаване. 90 минути ‚Чиста игра‘, като миговете, в които ви върнах с първите си редове. Барселона губеше в резултата още в началните минути, въпреки по-упоритата си игра, но не се отказа или стъписа. Продължаваше да играе, така както можеше само тя. Разбира се, адмирации и за Валенсия, която повеждайки, не се нареди в наказателното си поле да пази крехката преднина, което щеше да е пречка за написването на редовете в този дух, независимо дали Меси е вкарал четири гола.
Барселона затвори Валенсия в собственото й поле, като в клетка, но с това ни най-малко не притъпи атаките си, напротив. Красивите пасове и извеждащите подавания се редуваха с всяка смяна на минутите, но топката въпреки това се връщаше при старият си любовник в синьо червена препаска. Меси отбеляза четири гола, но само последният от тях се начислява в графа шедьоври, в другите бе на точното място, в точния момент, както обичат да казват американците. Отигра ги с майсторство, изчаквайки подходящия миг да насочи топката в мрежата, но емблематичните ситуации с негово участие бяха всички други. На два пъти пое топката от центъра, стигайки до вратата и преминавайки през множеството играчи. В първият случай вратарят изби в корнер, а в другия подаде на поредния връхлитащ по крилото съотборник. Фабрегас, премина няколко пъти сбор от защитници в бяло, но не успя да се разпише сред голмайсторите. Все пак се отличи с най-красивото изпълнение, завъртайки се на 180 градуса и с шут прехвърли вратаря, но топката срещна напречната греда. Това ме подсеща и за гредата на Меси, която той уцели след изпълнение с глава и не без помощта на вратаря. И все пак, Иниеста бе този, който правеше невероятните пасове из целия терен. Независимо от повторенията, никой не разбра, защо малкият герой от световното първенство пуска топката наляво или надясно във видимо празна зона, като в крайна сметка там винаги се озоваваше някой футболист на каталунците да продължи атаката. Брилянтно! Също като децата, които играят, играят и правят шедьоври по улиците без никой да запечатва техните моменти като герои.
…Пике не за пръв път играе централен нападател, но рядко подава и изнася топката с пета и ето, тук някъде, Абидал прави запазената марка със завъртане на Шави, или не, това го прави и Алексис, Пуйол е навсякъде, а поредният младок Монтоя, въпреки че е един от първите му мачове като титуляр, винаги успява да стигне до топката преди нахъсаните играчи на Валенсия..е добре почти винаги, с изключение на 1-вия гол, но дори това направи играта по-близка до детските двубои, отзад зад блока. Някъде тук Бускетс асистира ‚ала Меси‘ за четвъртия гол на аржентинеца и то след каква комбинация..! Кулминацията бе влизането на ‚Кръстника‘ на терена в 85-тата минута, в лицето на Шави, очаквайки само да приеме любовта на публиката и да се раздвижи след леката травма, но той типично по каталунски, вкара гол красавец след прехвърляне на героя от мача-вратаря на Валенсия. Вече се замисляме, дали съотборниците на Барселона не са се обзаложили на почивката, кой ще отбележи с прехвърлящ удар или пък кой ще вкара най-красивото попадение, както мен и теб, когато бяхме на десетина години.
Какво пропускам – мисля нищо, или в столицата на Испания ще кажат – съдията! Да, май никой не разбра, че той е там и разполага с най-ценното място за зрителя – терена. При малкото прекъсвания, играчите просто си подаваха ръце и продължаваха. И за да не бъда голословен ще спомена и основните цифри – 32 удара към вратата на Валенсия, срещу само 3 от тяхна страна, и 11 към 1 при корнерите в полза на Барселона.
Какъв по-хубав завършек от това за неделя, освен мечтата че другия уикенд, същите момчета ще излезнат пак на онази, зелената улица и ще изиграят подобен мач. И не само там, а и в другите ‚квартали‘, докато повечето места с футболна култура възприемат играта като такава…чак и до столицата.
Репортаж от мача (HD):
http://fcbhighdef.blogspot.com/2012/02/barcelona-valencia-5-1-highlights-hd.html
Невъзможно е да се играе по-добре…
Спомняте ли си моментите като деца, в които сте обличали любимата ви тениска, слизали сте по стълбите, натискали сте звънците на приятелчетата си и с топка под ръка сте излизали навън. ‚Цепихте се с настъпванка‘ и започвахте голямата игра. Не че не се борихте или дори фаулирахте, но играта се прекъсваше само, когато топката излизаше от ‚терена‘(ако асфалтовата площадка е имала край). Да, в много случай единият отбор е бил видимо по-добрият, но всички продължаваха да тичат, да се опитват да играят и накрая се прибираха заедно до другия слънчев ден.
Това може да се нарече ‚Чиста игра‘. Повод за тези изречения е последният двубой на Барселона срещу Валенсия от Ла Лига. Не че няма разлики, предимно в цифрите. Двата отбора имат приходи над половин милиард. Играчите им получават милиони, лъскавите им екипи се разпознават от многобройните фенове по земното кълбо, а детските мечти се простираха до нова топка или маратонки… а да, и не си звънят по звънците, но основата е същата – два отбора разделени предварително, една топка и игрище.. на трева. Публиката е там само, за да стане свидетел на поредния спектакъл. Той не се изразява в крайния резултат от 5:1, или от факта, че Валенсия поведе в резултата, а каталунците обърнаха. Дори и четирите гола на Меси бледнеят пред красотата, която изрисува с топката отборът на Барселона. И пак, не че поотделно всяко едно от изброените не заслужава признание, но това са неща, които не се случват за пръв път, няма и да са за последен.
Мачът бе пореден кръг от Испанското първенство – едни 3 точки, които на този етап мнозина определят като не толкова важни, и не са далеч от истината. Вярно, срещат се 2-рият и 3-тият във временното класиране, но имало е и по-напрегнати двубои. Само преди седмица същите тези два отбора играха ½ финали за Купата на Краля. Залогът там бе голям. През последните години Барселона изигра не един важен мач, изпълнен с красота и прегазване на противника, но това винаги се очакваше, бяха длъжни или нямаха друга възможност. Снощи те просто излезнаха без грам напрежение, с единственото условието да не изневеряват на характерното си ‚тики-така‘, но това бе само началото. В края, всеки който бе гледал мача, осъзна, че е станал свидетел на един шедьовър.
90 минути себераздаване. 90 минути ‚Чиста игра‘, като миговете, в които ви върнах с първите си редове. Барселона губеше в резултата още в началните минути, въпреки по-упоритата си игра, но не се отказа или стъписа. Продължаваше да играе, така както можеше само тя. Разбира се, адмирации и за Валенсия, която повеждайки, не се нареди в наказателното си поле да пази крехката преднина, което щеше да е пречка за написването на редовете в този дух, независимо дали Меси е вкарал четири гола.
Какво пропускам – мисля нищо, или в столицата на Испания ще кажат – съдията! Да, май никой не разбра, че той е там и разполага с най-ценното място за зрителя – терена. При малкото прекъсвания, играчите просто си подаваха ръце и продължаваха. И за да не бъда голословен ще спомена и основните цифри – 32 удара към вратата на Валенсия, срещу само 3 от тяхна страна, и 11 към 1 при корнерите в полза на Барселона.
Какъв по-хубав завършек от това за неделя, освен мечтата че другия уикенд, същите момчета ще излезнат пак на онази, зелената улица и ще изиграят подобен мач. И не само там, а и в другите ‚квартали‘, докато повечето места с футболна култура възприемат играта като такава…чак и до столицата.
Репортаж от мача (HD):
http://fcbhighdef.blogspot.com/2012/02/barcelona-valencia-5-1-highlights-hd.html