Омръзнало ли ви е Барселона да бъде наричана от привъженици на Реал (Мадрид) „съдийски отбор“? Дошло ли ви е до гуша от идващите от Мадрид непрестанни обвинения, че в основата на всеки успех на Барса неизменно има нещо нередно?
Достатъчен е бърз поглед към историята на испанския футбол, за да си дадем сметка, че ако някой от двата гранда има поводи за недоволство, то това със сигурност не е „Клуб N1 на XX век“. И така:
Алфонсо Албенис Хордана, първи председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) пез сезон 1911-1912, сосио на Реал (Мадрид) от 1912г. насетне и част от ръководството на клуба в продължение на 8 години (от 1913г. до 1921г.)
Карлос Диесте Вега, втори председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) през сезон 1914-1915, а впоследствие част от ръководството на клуба в периода 1914-1921г.
Луис Колина Алварес, трети председател на Националната съдийска колегия на Испания – сосио на Реал (Мадрид) и член на ръководството на клуба през сезон 1919-1920г.
Антонио Де Карсер, четвърти председател на Националната съдийска колегия на Испания – сосио на Реал (Мадрид) и част от ръководството на клуба. Брат му Хуан е първият треньор на Реал (Мадрид), а през 40-те години другият му брат – Фернандо, е вицепрезидент на Сантиаго Бернабеу.
Луис Иглесиас Гарсия, пети председател на Националната съдийска колегия на Испания – временно изпълняващ длъжността. В двата месеца, през които е начело на Колегията, не взема никакви съществени решения.
Хулиан Руете Муниеса, шести председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) в периода 1904-1910г., а впоследствие и секретар в управленския екип на клуба.
Алфонсо Албенис Хордана, седми председател на Националната съдийска колегия на Испания – връща се начело на Колегията след като е бил неин първи председател.
Антонио Де Карсер, осми председател на Националната съдийска колегия на Испания – връща се начело на Колегията след като е бил четвъртият й председател.
Еулохио Арангурен Лабайру, девети председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) в продължение на десет години (1911-1921г.) и сосио от 1911г. насетне.
Мануел Алварес Кориолс, десети председател на Националната съдийска колегия на Испания – прекарва само година начело на Колегията. Макар и мадридчанин, не е свързан с нито един от отборите от града.
Емилио Суарес Марсело, единадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – сосио на Реал (Мадрид) от 1922г. и член на Икономическата комисия на клуба.
Рамон Ечарен Сансмагарай, дванадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – оглавява Колегията в продължение на година. Не е сързан с нито един клуб.
Педро Ескартин Моран, тринадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – признава, че е привърженик на Реал (Мадрид). Поради този факт дори отхвърля оферта на Барселона да бъде технически секретар на клуба. Журналист в MARCA.
Луис Саура Дел Пан, четиринадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) в продължение на 9 години, сосио на клуба от 1905г. По-късно оглавява и Испанската футболна федерация.
Еулохио Арангурен Лабайру, петнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – отново начело на Колегията след като е бил нейният девети председател. По-късно става и вицепрезидент на Испанската Футболната федеация.
Емилио Алварес Перес, шестнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – съществуват слухове, че е свързан с Реал (Мадрид), но не са открити документи, които да доказват това.
Ниварио Де Ла Крус Ернандес, седемнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – неприкрит привърженик на Реал (Мадрид), чиито контакти с членове на управленския екип на клуба са публична тайна.
Мануел Асенси Мартин, деветнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – не е свързан с нито един клуб.
Прочутият Хосе Пласа, деветнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – автор на знаменитата фраза „Докато аз съм председател, Барса няма да спечели първенството!“ Играч на тогавашния Б-отбор на Реал (Мадрид). През 1970г. подава оставка в знак на солидарност с Гурусета – рефер, обвинен в некомпетентност от Барселона след като в мач между каталунците и Реал (Мадрид) отсъжда дузпа за столичани за нарушение, извършено 2 метра извън наказателното поле.
Хосе Фернандес Де Ла Торе, двадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – не е свързан с нито един клуб.
Хуан Франсиско Пардо Идалго, двадесет и първи председател на Националната съдийска колегия на Испания – не е свързан с нито един клуб.
Хосе Пласа, двадесет и втори председател на Националната съдийска колегия на Испания – през 1972г. се завръща начело на Колегията и запазва поста до 1990г. В рамките на периода 1972-1990г. Реал (Мадрид) печели 11 титли на Испания срещу само две за Барселона.
Фернандо Де Андрес Мерино, двадесет и трети председател на Националната съдийска колегия на Испания – липсват доказателства за връзка между него и Реал (Мадрид), но е любопитен фактът, че по негово време твърде често за мачове на Барселона наряди получава съдията Рамос Маркос. Каталунците нямат нито един спечелен мач, под ръководството на въпросния рефер, който дори си позволява да коментира едnо от дербитата между Барселона и Реал (Мадрид) за телевизия… Телемадрид.
Педро Санчес Санс, двадесет и четвърти председател на Националната съдийска колегия на Испания – макар да е реферирал мачове единствено от регионалните дивизии, оглавява Колегията след „мистериозен“ отказ от надпреварата за поста на каталунския рефер Алберт Хименес. Впоследствие Санс става част от Мадридстката съдийска колегия.
Артуро Лопес Еспиноса, двадесет и пети председател на Националната съдийска колегия на Испания – сосио на Реал (Мадрид).
От казаното дотук може да бъде направен следният логичен извод – Реал (Мадрид) е контролирал Националната съдийска колегия на Испания през по-голямата част от нейното съществуване. Подобна е ситуацията и по отношение на дисциплинарните комитети на Футболната федерация. И все пак… Барселона е „съдийски отбор“, не забравяйте. Очакваме Сандро Росел да даде заповед на „послушните хора“ от Федерацяита и Жозе Моуриньо да получи заслужено наказание за безчинствата си по време на мача реванш за Суперкупата на Испания от миналия четвъртък. А ако португалецът не бъде наказан, какво следва да мислим? Може би е крайно време за малко здрав разум, вместо евтина медийна пропаганда. Конците в испанския футбол винаги са били и продължават да бъдат дърпани от един клуб. Да, същия клуб, с чиято фланелка преди време за снимка позира настоящият президент на Испанската футболна федерация Хосе Мария Вийяр. Вероятно се досещате за коя спортна институция става въпрос. Обличат се в бяло…
Забележка: Този материал е базиран на статия, написана от Рубен Урия – журналист от Eurosport Espana.
На какво се основават успехите на Барселона? На съдийска подкрепа, разбира се!
Достатъчен е бърз поглед към историята на испанския футбол, за да си дадем сметка, че ако някой от двата гранда има поводи за недоволство, то това със сигурност не е „Клуб N1 на XX век“. И така:
Алфонсо Албенис Хордана, първи председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) пез сезон 1911-1912, сосио на Реал (Мадрид) от 1912г. насетне и част от ръководството на клуба в продължение на 8 години (от 1913г. до 1921г.)
Карлос Диесте Вега, втори председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) през сезон 1914-1915, а впоследствие част от ръководството на клуба в периода 1914-1921г.
Луис Колина Алварес, трети председател на Националната съдийска колегия на Испания – сосио на Реал (Мадрид) и член на ръководството на клуба през сезон 1919-1920г.
Антонио Де Карсер, четвърти председател на Националната съдийска колегия на Испания – сосио на Реал (Мадрид) и част от ръководството на клуба. Брат му Хуан е първият треньор на Реал (Мадрид), а през 40-те години другият му брат – Фернандо, е вицепрезидент на Сантиаго Бернабеу.
Луис Иглесиас Гарсия, пети председател на Националната съдийска колегия на Испания – временно изпълняващ длъжността. В двата месеца, през които е начело на Колегията, не взема никакви съществени решения.
Хулиан Руете Муниеса, шести председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) в периода 1904-1910г., а впоследствие и секретар в управленския екип на клуба.
Алфонсо Албенис Хордана, седми председател на Националната съдийска колегия на Испания – връща се начело на Колегията след като е бил неин първи председател.
Антонио Де Карсер, осми председател на Националната съдийска колегия на Испания – връща се начело на Колегията след като е бил четвъртият й председател.
Еулохио Арангурен Лабайру, девети председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) в продължение на десет години (1911-1921г.) и сосио от 1911г. насетне.
Мануел Алварес Кориолс, десети председател на Националната съдийска колегия на Испания – прекарва само година начело на Колегията. Макар и мадридчанин, не е свързан с нито един от отборите от града.
Емилио Суарес Марсело, единадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – сосио на Реал (Мадрид) от 1922г. и член на Икономическата комисия на клуба.
Рамон Ечарен Сансмагарай, дванадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – оглавява Колегията в продължение на година. Не е сързан с нито един клуб.
Педро Ескартин Моран, тринадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – признава, че е привърженик на Реал (Мадрид). Поради този факт дори отхвърля оферта на Барселона да бъде технически секретар на клуба. Журналист в MARCA.
Луис Саура Дел Пан, четиринадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – играч на Реал (Мадрид) в продължение на 9 години, сосио на клуба от 1905г. По-късно оглавява и Испанската футболна федерация.
Еулохио Арангурен Лабайру, петнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – отново начело на Колегията след като е бил нейният девети председател. По-късно става и вицепрезидент на Испанската Футболната федеация.
Емилио Алварес Перес, шестнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – съществуват слухове, че е свързан с Реал (Мадрид), но не са открити документи, които да доказват това.
Ниварио Де Ла Крус Ернандес, седемнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – неприкрит привърженик на Реал (Мадрид), чиито контакти с членове на управленския екип на клуба са публична тайна.
Мануел Асенси Мартин, деветнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – не е свързан с нито един клуб.
Прочутият Хосе Пласа, деветнадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – автор на знаменитата фраза „Докато аз съм председател, Барса няма да спечели първенството!“ Играч на тогавашния Б-отбор на Реал (Мадрид). През 1970г. подава оставка в знак на солидарност с Гурусета – рефер, обвинен в некомпетентност от Барселона след като в мач между каталунците и Реал (Мадрид) отсъжда дузпа за столичани за нарушение, извършено 2 метра извън наказателното поле.
Хосе Фернандес Де Ла Торе, двадесети председател на Националната съдийска колегия на Испания – не е свързан с нито един клуб.
Хуан Франсиско Пардо Идалго, двадесет и първи председател на Националната съдийска колегия на Испания – не е свързан с нито един клуб.
Хосе Пласа, двадесет и втори председател на Националната съдийска колегия на Испания – през 1972г. се завръща начело на Колегията и запазва поста до 1990г. В рамките на периода 1972-1990г. Реал (Мадрид) печели 11 титли на Испания срещу само две за Барселона.
Фернандо Де Андрес Мерино, двадесет и трети председател на Националната съдийска колегия на Испания – липсват доказателства за връзка между него и Реал (Мадрид), но е любопитен фактът, че по негово време твърде често за мачове на Барселона наряди получава съдията Рамос Маркос. Каталунците нямат нито един спечелен мач, под ръководството на въпросния рефер, който дори си позволява да коментира едnо от дербитата между Барселона и Реал (Мадрид) за телевизия… Телемадрид.
Педро Санчес Санс, двадесет и четвърти председател на Националната съдийска колегия на Испания – макар да е реферирал мачове единствено от регионалните дивизии, оглавява Колегията след „мистериозен“ отказ от надпреварата за поста на каталунския рефер Алберт Хименес. Впоследствие Санс става част от Мадридстката съдийска колегия.
Артуро Лопес Еспиноса, двадесет и пети председател на Националната съдийска колегия на Испания – сосио на Реал (Мадрид).
От казаното дотук може да бъде направен следният логичен извод – Реал (Мадрид) е контролирал Националната съдийска колегия на Испания през по-голямата част от нейното съществуване. Подобна е ситуацията и по отношение на дисциплинарните комитети на Футболната федерация. И все пак… Барселона е „съдийски отбор“, не забравяйте. Очакваме Сандро Росел да даде заповед на „послушните хора“ от Федерацяита и Жозе Моуриньо да получи заслужено наказание за безчинствата си по време на мача реванш за Суперкупата на Испания от миналия четвъртък. А ако португалецът не бъде наказан, какво следва да мислим? Може би е крайно време за малко здрав разум, вместо евтина медийна пропаганда. Конците в испанския футбол винаги са били и продължават да бъдат дърпани от един клуб. Да, същия клуб, с чиято фланелка преди време за снимка позира настоящият президент на Испанската футболна федерация Хосе Мария Вийяр. Вероятно се досещате за коя спортна институция става въпрос. Обличат се в бяло…
Забележка: Този материал е базиран на статия, написана от Рубен Урия – журналист от Eurosport Espana.