Манел Естиарте прекара четири години до Пеп Гуардиола – приятеля, с когото започна това приключение и с когото сега си тръгва. Четири незабравими години за един несравним спортист, който е минал през шест олимпийски игри във водата, в която е бил Марадона/Меси на водната топка, но на когото Барса е дала някои от най-великите моменти в живота му.
Напускате клуба. Как се чувствате?
Добре, може би защото спечелихме Купата на Краля, може би защото всичко се успокои. Тръгвам си горд и с утвърдена вяра в чувството за преданост, което изпитвам. Но в същото време ми е тъжно да оставя нещо толкова невероятно, нещо, което никога няма да се върне; да оставя най-добрия играч в света, най-добрия отбор в света, най-добрия клуб в света. Вече няма да работя с най-близкия си приятел в най-добрите условия. Пеп взе решението – спорно или не, въпреки че моето мнение бе много сходно с неговото. Не беше щастлив и за това не беше виновен никой – нито играчите, нито клубът.
Как минаха последните дни за Вас?
С известно усещане за самота заради определени неща, които прочетох и чух от някои хора. Стигнах до заключението, че не са разбрали нищо от това, което съм правил, как съм го правил, нито дори са имали желание да го разберат. За мен говориха хора, които дори не ме познават. Почувствах се …
Недооценен?
Спортът ме е научил, че в живота накрая остават старите приятели и тези, които те обичат. Аз пръв виждам грешките си. Най-важни за мен бяха Пеп и отборът. Намирах се посредата. Трудно е да спечелиш доверието на 22-ма играчи, които знаят, че си най-добрият приятел на треньора и могат да те възприемат като шпионин. Най-горд съм от това, че ме приеха като един от тях.
Споменахте, че сте се чувствал сам.
Това беше за кратко, само за ден. Знаете ли от какво ме заболя най-много? Да чуя това изказване от много хора, двама-трима журналисти, директори на медии: „Когато нещата вървят зле, не се оплаквайте“. Не е честно да изискваш изключителни права над някого или нещо (бел.ред. Тук става въпрос за това, че някои каталунски вестници са искали екслузивен достъп до информация от „кухнята“ на Барса и, като цяло, преференции в отношението към тях в замяна на медиен конфорт за Пеп и екипа му). Чувал съм, че съм бил правил гримаси по време на пресконференциите. Истината е, че ако Шави го попитат дали има някаква връзка между употребата на допинг и рака на Абидал… Разбира се, че ще направя гримаса! Понякога имах чувството, че двама или трима журналисти опитват да предизвикат Пеп да каже нещо необмислено, задавайки въпроса си няколко пъти, за да попадне в капана им.
Как си обяснявате напрежението след обявяването на новината за Тито?
Това продължи един час, един ден. Представете си, от октомври обмисляш две възможности: ако имаме сили, всички ще продължим, а ако не – ще си тръгнем. Когато се появява трета възможност, се изненадваш. Говоря за себе си. Това е възможност за Тито, за всички от щаба. И е най-доброто за клуба. Не всички хора реагират по един и същ начин. Някои се нуждаят от час, за да го осмислят, други – от ден, а трети никога не разбират нещата.
Въпреки че сте толкова близки приятели, Пеп изненада ли Ви с нещо?
Изненада ме най-вече неговото умение да се справя с всичко. Една от фразите, които най-много ме впечатлиха, и която повтори поотделно на отбора и на всички членове на треньорския щаб е „Помагайте им, защото така помагате на себе си”. Може би я е взел от някоя книга, няма значение, важното е да я изречеш и да я прилагаш на практика всеки ден. И на всичкото отгоре чета, че бил егоист, арогантен….Та този човек даваше всичко от себе си, за да помага.
Не всички гледаха с добро око на Пеп.
Вижте, Пеп може да не ми проговори две седмици, но тъй като отново ще бъдем само приятели и вече няма да ми е шеф, ще ви разкажа нещо. При последното подновяване на договорите ни, имахме спор. Той искаше да разпредели част от заплатата си между много хора, които ни бяха сътрудничили. Аз бях против. Вече имахме заплати, бонуси, и се чувствахме добре възнаградени. Списъкът беше много дълъг. Включваше както почти целия треньорския екип, така и портиерите, други служители и хора от Барса Б … В крайна сметка, раздаде всички пари, които получи от Banc de Sabadell. И на всичкото отгоре трябваше да чуем как един съдия казва, че „парите говорят“, порицавайки го за участието му в реклами. Пеп има много недостатъци и не е съвършен. Правил е грешки в избора си на титулярен състав за мачовете, в подготовката, хубаво, но да го обвиняваш, че поставя парите над всичко…
Ами, правено е. Не само от хора извън Барселона, но и тук.
Повтарям, Пеп остана верен на една линия на поведение – да защитава клуба. Независимо кой го управлява. Веднъж даде мнението си за хора извън Барса – когато бившите ръководители или техни близки споделиха притеснението си от финансовите последици от вота на недоверие, и това бе преиначено до безкрай. Случвало се е да ми каже, че му се ще да се върне в Барса Б, за да може да мисли само за това, което наистина обича – за футбол.
Кое е по–ценно за вас – преживяванията или титлите?
Има тайни, които никога няма да разкрия. Но ще разкажа един от най-впечатляващите моменти от съблекалнята. Може би Пеп ще се ядоса. Спомням си един разговор в момент, в който ни беше трудно, бяхме уморени, когато се говореше за съдийски решения.Тогава Пеп ни събра всички: „Господа, когато се чувствате уморени и мислите, че животът е труден, осъзнавате ли, че ваш съотборник е изиграл 13 мача с чудовище, което го изяжда отвътре? Добре, уморени сме, имаме извинение, но имаме и приоритети: ние сме здрави, а Аби даде пример на всички нас“. Мога да си спомня хиляди изречения. За Пеп казват, че е голям мотиватор, но мотивацията бе в това да се работи ден след ден с професионализъм и искреност. Веднъж ми каза: „Манел, никога няма да можем да ги подведем, защото ще ни хванат, и когато ни хванат, ще знаем, че някъде сме сгрешили“.
Заради умората ли си тръгва Пеп?
Вече станаха четири години. Пеп ми обясни: „Въпреки че съм уморен, зная, че мога да им дам много през следващата година, наистина много, но не всичко. Чувствам, че така бих ги предал – тях, себе си, институцията. Зная, че оставям нещо единствено по рода си, защото отново ще побеждаваме“.
Интервю на DAVID TORRAS , El Periódico
Превод, Яна Червенкова