Боби Гош, Time.com
Имат ли право журналистите да имат свои лични кумири сред спортистите и какъв е резултатът когато трябва да интервюират тези хора? Мненията по този въпрос са различни. Едни смятат, че не е добре, а подобни интервюта са твърде слаби. Други обаче са убедени, че в това няма нищо лошо и когато ви се отдаде възможност да разговаряте със своя идол, не бива да я пропускате. За мен да направя подобно интервю съвсем не бе толкова просто. Лионел Меси е не само звездата на моя любим отбор Барселона (въпреки че сред любимците ми са още Пуйол, Шави и Иниеста), но и един много необикновен спортист.
В епохата, в която много звезди на спорта се държат снобски и доста екстравагантно – на терена и извън него, Меси е нещо съвсем различно. Той е човек, който води напълно порядъчен живот и не влиза в каквито и да било конфликти.
На терена аржентинецът рядко е раздразнителен и не прибягва до спектакли, каквито устройват не малко футболисти. Когато бележи празнува по един и същи начин – с вдигнати нагоре към небето показалци, посвещавайки всяко едно попадение на починалата си баба. Когато го фаулират рядко ще го видите да преиграва по отношение на болката и да се превива на полето. Вместо това той бързо се опитва да си върне топката.
Извън терена води спокоен живот заедно с баща си в крайбрежния град Кастелдефелс, който е съвсем близо до Барселона. За разлика от други футболни звезди Меси рядко може да бъде забелязан в нощните клубове в каталунската столица, с някой супермодел на колене.
Затова предварително бях подготвен, че Меси не е най-удобния обект за интервю. Всички съвременни спортисти възприемат въпросите на журналистите като уловки и затова внимателно следят какво говорят. В десетки интервюта на аржентинеца, които прочетох, той също следва тази линия на поведение и не говори много за себе си. Когато се срещнах и запознах с него той бе толкова внимателен, колкото са и защитниците в серия „А”. Той рядко ме поглеждаше в очите и през повечето време стоеше нервно върху стола. Не мога да кажа, че успяхме напълно да разрушим стената, която той е изградил около себе си, но все пак успяхме да измъкнем неща, които не е споделял в други интервюта.
Оценката за успехите
Не знам каква е тя. В началото на този сезон си поставих само една цел – да спечелим победи във всички турнири, в които участваме без значение какво се е случило във всеки от тях предишния сезон. Аз винаги гледам напред. Нямам време да се замислям за станалото в миналото. Когато се откажа, тогава ще разсъждавам за онова, което съм спечелил и съм постигнал.
За развитието на таланта му
Не мога да го обясня. Година след година израствах, техниката ми се подобряваше. Това че играя футбол от съвсем малък много ми помага, както и факта, че около мен бяха все добри момчета. С Гуардиола се научих на тактика, това ми беше много необходимо. Той ни научи какво трябва да правим когато не притежаваме топката, освен това подобри играта ни когато владеем топката.
За спокойния начин на живот
Живея така, както съм го правил и като юноша. Винаги съм обичал само футбола и съм му отделял цялото си време. Когато бях по-малък винаги съм отказвал когато са ме канили да излизам вечер, защото знам, че на следващия ден съм на тренировка. Не си мислете, че не обичам да излизам, напротив. Но трябва да знаеш кога можеш да направиш това и кога не можеш. Затова не бих казал, че нещо се е променило в начина ми на живот от преди. Приятелите ми продължават да излизат навън, а аз оставам вкъщи. Всичко, което съм направил обаче не е било напразно, просто и сега, и преди животът ми е посветен изцяло на футбола.
За това, че е жертвал възможността да живее за собствено удоволствие в името на усъвършенстването си като играч
Никога не съм разсъждавал така. Винаги съм мислел единствено затова, че искам да играя професионално футбол. И винаги съм знаел, че за да постигна това, трябва да направя много жертви. Напуснах Аржентина, напуснах семейството ми, за да започна нов живот. Смених приятелите си, всичко, с което съм свикнал, за да постигна това. Но всичко, което съм направил, съм го направил заради възможността да играя футбол на най-високо ниво и за да постигна мечтите си. По тази причина не съм ходил по купони и не съм правил още много неща, които правят останалите хора.
За годините в Ла Масия
Провървя ми, че попаднах там. Когато пристигнах от Аржентина бях съвсем сам, а в Ла Масия бях заобиколен от много други момчета, бях един от тях. Почти всички бяхме от места извън Барселона и много си помагахме. Истината е, че там имахме много щастливи моменти, защото бяхме заедно през цялото време, а връзката между нас ставаше все по-силна и по-силна. Да, бяха страхотни години.
* Втората част от интервюто ще бъде публикувана в близките дни. FAN CLUB BARCELONA BULGARIA благодари на нашата приятелка Светла Димитрова за помощта да направим този сайт по-интересен за нашите членове и българските фенове на FC Barcelona.