Вече повече от година Жоан Лапорта се е посветил на политиката. Първите стъпки в нея прави още през 90-те, но решава да отложи авантюрата, за да се превърне в най-големия опозиционер на Хосеп Луис Нунес, а впоследствие и в най-успешния президент на Барселона за всички времена. В момента Лапорта оглавява своя собствена формация – Демокрасия Каталана, която има представителство в каталунския Парламент и Общинския съвет на Барселона.
-Напоследък стана особено популярна онази снимка, на която целият сте облян в шампанско…
– Все ми е едно какво си мислят хората. Знам какво мисля аз. Всеки път, когато се сетя за триумфите на Барса, за онова 2:6… трябва да го отпразнувам. И не се сещам за по-добър начин това да стане в добра компания: с жени, пури и шампанско.
-Казахте, че най-тежкият момент в живота ви е настъпил след заплахите от Boixos Nois (б.р. – радикалните фенове на Барса) към вас и семейството ви. Страх ли ви е още? Не се ли опасявате, че ще ги срещнете в някой коридор на „Ноу Камп“?
– Дълги години живеех с този страх. Свикнах. Няма да променя навиците си. Имам усещането обаче, че сегашната управа е в таен пакт с Boixos Nois, въпреки че Росел не спира да говори за прозрачност. Не виждам такава. Много съм доволен, че взех решение за нулева толерантност към вандалите. Не отстъпихме пред тези, които искаха да превърнат стадиона в арена на низките си страсти. Знаехме, че е опасно, но го сторихме. Чувам, че сега има нови порядки. Направени са отстъпки. На „Ноу Камп“ има нова трибуна, в която могат да влизат хора без членски карти – около 1400, престъпни елементи, прикрити под чужди имена. Това ми се струва доста по-опасно.
-Битката с вандалите е част от вашето наследство. Как обаче искате да бъде запомнен Жоан Лапорта?
– Аз оставих наследство в Барса. То се състоеше от спортно-технически директор като Чики Бегиристайн, от треньори като Франк Рийкард, Хенк Тен Кате, Пеп Гуардиола, Тито Виланова… Пеп изкачи върха, надхвърли всички очаквания, но всичко е един общ процес. Най-вече заслугата е на футболистите. Имахме най-добрите в света.
-Когато през 2003 г. се кандидатирахте за президент на Барса, в щаба имаше специалисти с най-различни профили. Изтъкнати професионалисти – икономисти, маркетингови експерти… а вие бяхте „само“ адвокат. Как успяхте да оглавите проекта?
– Освен негов основател, бях този, който наистина вярваше. Така нещата винаги са лесни. Години по-рано, още от времената на Синия слон, в главата си имах управленска платформа за Барса. Забавлявах се много по време на кампанията. Бях много добър в посланията към избирателите. Успях да убедя хората, че искаме да направим клуба такъв, какъвто го чувстваме, какъвто трябва да бъде. Много съм доволен, че успяхме.
-Как се справяхте в началото?
– Предимството ни бе, че бяхме много единни. Предизборната кампания обединява хората. Като казарма е – щом свърши, всички са като братя. Ние бяхме нова генерация. Трябваше да сме за пример и да сме много, много добри, иначе щяха да ни съсипят. В началото бяхме аутсайдери, но направихме революцията. Проблемът бе, че някои бързо се отказаха. Групата на сегашния президент (б.р. – Сандро Росел) се отцепи само след 6 месеца. Росел искаше да смени треньора още на първия полусезон! Настояваше да сложим Сколари. Искаше да сменим генералния директор, който тогава бе Феран Сориано, само защото в учебниците му по маркетинг пишело, че финансовия вицепрезидент не може едновременно да е и генерален директор. Всъщност искаха да сложат свой човек. Искаха да махнат Рийкард и Чики още преди края на първия сезон. И да доведат Сколари… Караха ме да махна и Тен Кате, който беше в пакет с Рийкард. А Тен Кате е страхотен човек и професионалист…
-Вие не се поддадохте…
– В първия сезон изпуснахме титлата за една бройка, след като на полусезона Рийкард потърси Йохан (Кройф) за съвет. Двамата решиха да вземат Давидс, за да осигурим по-добър баланс в средата на терена. Това бе повратната точка за изключителния ни финал на сезона. Винаги казвам, че аз съм кройфист. Имам привилегията да познавам Кройф и да разчитам на съветите му. Не само по спортни теми. Споделям напълно житейската му философия. Никога не съм крил, че е голям късмет да го имам до мен. От футболна гледна точка знанията му са неограничени. А Росел това го дразнеше.
-Защо?
– Вероятно заради влиянието на Кройф върху целия спортен проект. Рийкард прилагаше почти всеки съвет на Йохан. Както бе и с Чики, както бе и с Пеп. Те просто споделят обща футболна философия. Говорят на един език и това обогатява целия проект. Започнаха да ни правят спънки. На втория сезон, когато нямаше кой да ни спре в първенството, стартираха ударите под кръста – защо взимаме Ето’о, защо водим играчи с твърде ниско ниво за Барса. Това съвсем развали отношенията в управата. Аз обаче не отстъпих. Оставих Рийкард и доведох Ето’о. След това реших, че трябва да обърнем много по-голямо значение на играчите от нашата школа – имахме Шави, Пуйол, Виктор Валдес, Габри, Иниеста. А Росел беше против. Твърдеше, че не били победители (смее се). Че не били победители! На всеослушание обяви, че Гуардиола не става за треньор. Но аз вече бях взел решение. В един момент казах на Рийкард: „Ако този сезон не спечелим нищо, Гуардиола става треньор“.
-Защо точно Гуардиола?
– Най-напред се обърнах към един от съветниците ми, който отблизо бе следил работата му в школата. Пеп бе един от идолите ми като футболист – истински лидер. Исках да разбера дали е такъв и като треньор. Казаха ми, че е работлив, голям мотиватор, че познава и обича Барса. После говорих с Йохан, който потвърди, че Пеп е готов за треньор на първия отбор. Казах му: „Ако нещата не потръгнат, ти ставаш треньор до края на сезона (б.р. – говори за последния сезон на Рийкард), а Пеп ще ти е помощник. След това продължаваш или оставяш Гуардиола сам начело“. Йохан не каза нищо. Не ми отговори. Познавам го – взима много бързо решения. Но този въпрос бе много чувствителен за него. По-късно ми каза, че другата опция е да сложим директно Пеп. Чики също беше категоричен: готов е за първия отбор. Внесох предложението в управата. Някои бяха за, други – против. Тежко решение. Изключително тежко. Всички бяха убедени, че новият треньор трябва да има повече опит и някои, сред които и Росел, предложиха Мауриньо. Отвърнах им:
„Мауриньо – не, трябва да е Гуардиола“
Това бе моят принос за една от най-красивите истории във футбола за всички времена. Историята на Пеп Гуардиола. Каталунец, минал през всички формации на школата, вкаран в първия отбор от Йохан, 4 пъти шампион, спечелил първата Шампионска лига на „Уембли“, капитан на Барса, после още 2 пъти шампион, тръгнал си, върнал се като треньор на Барса Б, после – и на първия отбор, създал най-великия отбор на Барса и изобщо най-добрия отбор в историята на футбола. Това наистина е най-добрият отбор. Той направи така, че за Барселона да се говори като за №1 в историята. Историята на Гуардиола е прекрасна и освен това не е завършена.
-Доскоро, а може би и в момента има хора, които не признават заслугите му…
– Като цяло поведението на сегашната управа е инфантилно. Не виждам дори следа от някаква благодарност за това, че им връчихме най-добрия отбор и най-добрия треньор в света в ръцете. Защо? Само за да сринат репутацията ми. Фактите обаче са си факти – ние създадохме този отбор, а те просто го наследиха. Каквито и глупости да говорят обаче, никой не може да развали здравите връзки в съблекалнята. Това е едно непревземаемо светилище.
-Как ви се струва, че най-посещаваният музей в града носи името на човек, разследван за данъчни злоупотреби (б.р. – бившият президент на Барса Хосеп Луис Нунес)?
– По време на моя мандат музеят се казваше „Музей на ФК Барселона“. Сегашната управа взе решение да върне предишното име. Винаги съм смятал, че освен Жоан Гампер на нашия стадион не трябва да има други персонални имена. Барса е гражданска институция, чиято цел не е печалбата, и е собственост на своите членове. Почитане на патрона – да, но винаги съм бил против култа към определени личности.
-Какъв е статутът на Еспаньол спрямо Барса – маргинален или просто по-малък?
– По-малък.
-Какъв трябва да е за Барса – съперник, враг, съюзник?
– Градски съперник.
-А Реал Мадрид?
– Директен съперник. В никакъв случай спортен съюзник.
-Бихте ли могъл да кажете добра дума за сегашната управа на Барса?
– Изобщо не ми е трудно. Добре е, че практически не пипнаха нищо в спортната секция. Получи се така просто защото им оставихме най-добрата Барса в историята. Отборът стана шампион и спечели Шампионската лига – това са трудни неща. Много трудни. Лошото е, че Росел е неблагодарник. Както и липсата на прозрачност в действията му.
-Лапорта е най-добрият президент в историята на Барса или президент на най-добрата Барса в историята?
– Не съм аз този, който трябва да отговори. Най-добрият президент в историята на Барса е Гампер. Имах привилегията засега да бъда президент на най-добрата Барса в историята. Това да. Не искам да се изхвърлям, защото Барса е имала и други велики епохи в историята си: на петте купи, Дрийм тийм… чак след това и Барса на шестте купи и 2:6 на „Бернабеу“.
-Узбекистан или Катар?
– Каталуня (б.р. – Лапорта бе обвинен в тесни връзки с тоталитарния режим в Узбекистан, а Росел – с този в Катар).
-Ето’о или Роналдиньо?
– Футболистите на Барса.
-Нунес или Гаспар?
– Гаспар показа повече сантимент към Барса. Когато аз бях президент, Гаспар беше вицепрезидент на Испанската футболна федерация и винаги беше готов да помага на Барса. Важно беше да имаме наш човек вътре. За разлика от него Нунес изобщо не се появи през целия ми мандат. Систематично ни отказваше, въпреки че го канехме на всички финали и официални събития. От уважение към Барса трябваше да се държи по друг начин.
-Флорентино или Калдерон?
– За Мадрид не ми се говори… С Калдерон бяхме в добри отношения, институционални… С Флорентино – също. Но всичко е много различно. Аз защитавах модела с школата. Барса е фабрика за мечти. Произвеждахме играчи, опитвахме да впрегнем максимално ресурсите, с които разполагахме. Задържахме фланелката с логото на УНИЦЕФ. Плащахме си, за да държим това лого и да популяризираме програмите за помощ на децата в най-голяма нужда. Това е друг модел. Не комерсиализирахме фланелката на Барса, но я изпълнихме със съдържание. В крайна сметка с инвестициите, които направихме, включително и в хора отвън, сбъднахме мечтата на много момчета. През цялото това време Реал Мадрид хвърли страшно много пари. Ние спечелихме, но блясъкът и славата обра Флорентино. Не забравяйте, че аз съм каталунец. А когато видят, че не могат да те пречупят, че продължаваш да изразяваш без комплекси каталунското си чувство и да изповядваш определени ценности, които съвсем не са техните, няма как да станеш любимец. Аз не се оставих да бъда опитомен и затова блясъкът е за Флорентино. Не говоря само за медийното туловище, но и за опозицията вътре в Барса. Човек с принципи не може да се остави да бъде опитомен и пречупен по фундаментални въпроси като ценностите, с които си възпитан.
-Какво най-вече бихте посъветвали Росел?
– В решенията, които взима, да бъде честен със себе си и феновете на Барселона. Да спре веднъж завинаги да оправдава непопулярните мерки с лошото икономическо състояние, в което сме им оставили клуба. Аз трябваше да увелича цените на абонатите със 70 процента, но не се скрих. Излязох и казах: „Взимам това решение, защото така трябва“. Защото по онова време икономическото състояние на Барса бе наистина деликатно, а отборът бе разграден двор. Докато сегашните господа наследиха най-добрата Барса в историята – в спортен, икономически и социален план. Ръстът при мен бе зрелищен: от 105 000 на 175 000 членове. Ето защо не върви да оправдаеш договора с Катар с липсата на пари.
-Има някакви тайни споразумения с Катар…
Да бъдат така добри – да излязат и да ни ги обяснят. Да ни разяснят договора, какви задължения поемаме и т.н. Барса няма финансови трудности. Поне не повече от тези, които ние имахме. Оставихме им клуб с най-добрия договор за спортна екипировка в света, с най-добрия договор за телевизионни права в света. 40 милиона първият и 140 милиона вторият. На сезон. Продадоха Туре за 30 милиона, аз щях да го продам за 32. Не искам вече да се бъркам, но го продадоха на 1 юли. Защо? Защо не изчакаха малко, дали не са играли комисиони?
-Изглеждате ядосан…
– Нямало пари. 30 от Туре, 25 от Ибра, 15 от Чигрински… Успяха да купят Адриано, Афелай, Масшерано… После Санчес и Фабрегас. Отвън всичко се вижда. Да не ни правят на глупаци. В касата на Барселона миналото лято имаше 150 милиона евро. Смятате ли, че банките щяха да отпуснат заем на клуб, който не е стабилен? А приходите след това? 30-те милиона от Катар, които ми се струват малко? С УНИЦЕФ през всичките тези години успяхме да направим така, че фланелката на Барса да е уникална в световен мащаб. В момента фланелката на Барса има същата тежест, каквато и тази на Реал Мадрид. По дяволите, що за управление е това? Аз можех на секундата да вкарам Zanussi, Parmalat, Bet and Win за доста повече пари, но не го направих. Офертите стояха на бюрото ми. И защо трябваше да се обвързваме с цяла държава. Може, ако става дума за конкретно събитие – като игрите в Пекин например. Но с цяла държава? За 30 милиона?
Карлес ФОЖЕ
JOTDOWN
* превод и публикация / Тема Спорт