Фен Клуб Барселона София и Приятели | Penya Blaugrana de Sofia i Amics

Автор: Сид Лоу, в-к „Guardian“

Три вече минаха, остана едно. Да обобщим какво оставиха след себе си мачовете Реал Мадрид – Барселона дотук наред със счупените кости и сринатите репутации.

Анатомията на Грей

Пищялът е свързан с коляното… коляното е свързано с бедрото… бедрото е свързано с хълбока… и така по цялото тяло. Освен ако не се казваш Педро Родригес или Серхио Бускетс. В такъв случай всичките ти кости са свързани с лицето. Двамата се хващаха за него, строполяваха и се въргаляха в агония, независимо къде (и дали) бяха удряни по време на полуфинала от Шампионската лига в сряда. Колкото до Дани Алвеш – той напусна на носилка в търсене на свещеник, който да му прочете последната молитва; 2 минути по-късно обаче бе обратно на терена и спринтираше като хиперактивно дете. Сякаш нищо не се бе случило. Всъщност нищо не се бе случило.

Господарят на психоигрите

Когато Пеп Гуардиола най-накрая избухна и отговори на Жозе Моуриньо във вторник, мнозина помислиха, че е паднал в капана. Ако Барселона беше загубил, нямаше да има съмнение, че „психоигрите“ на Моуриньо щяха да бъдат посочени като една от главните причини. Но Барселона спечели с 2:0. Дали тогава Гуардиола не е господарят на психоигрите? Или психоигрите са само един мит? По-скоро Барса имаше нужда от послание, от чувство, че най-накрая се опълчва очи в очи с врага; затова след пресконференцията целият отбор посрещна на крака с овации Пеп в хотела.

Конспирация, жалби и още нещо

Споровете около червения картон на Пепе още се вихрят, но по мое мнение играчът трябваше да получи само жълт, а не да бъде гонен директно. Снимките и повторенията показаха, че всъщност нямаше контакт с крака на Дани Алвеш (само по себе си това не е достатъчен критерий за спестяване на червения картон), но и не е ясно дали Пепе наистина действаше с умисъл. При всички положения топката бе спорна и португалецът се опита да я спечели, макар и с твърде много агресия. Но речта на Моуриньо след това бе за доста повече неща от това решение. И ето ви нещо, което е много, много очевидно, но като че ли винаги се подминава с лека ръка: решенията на съдиите не са изолирани.

Дори когато са грешни – червени картони, дузпи, симулации – тези решения са реакция на някакво действие; те са следствие от нещо друго и не падат ей така от небето. Моуриньо прекара голяма част от времето на тази серия от класики, „молейки“ най-накрая да му дадат шанс да играе срещу Барселона с 11 души. Той дори твърдеше, че на тренировка използва тактика с 10, защото „знаел“, че ще изгонят някого. Отговорът тогава е лесен: защо просто не тренира своите така, че да не остават с 10 души?

Преди мача в сряда Моуриньо коментира, че Гуардиола е първият треньор в историята, обвинил съдия, че е взел правилно решение. Грешка: той е най-малко вторият. Моуриньо се жалваше, че във всяко издание на Ел Класико този сезон Реал завършваше с човек по-малко. 3 мача, 3 червени картона – ужасна статистика. Това, което Моуриньо пропусна да отбележи, бе, че всеки от червените картони бе справедлив. Серхио Рамос бе отстранен в самия край на „Ноу Камп“, когато резултатът вече бе 5:0, за ужасна тесла срещу Лео Меси. Раул Албиол бе пратен под душа заради задържане на Давид Вийя, който бе тръгнал да вкарва. Анхел ди Мария пък получи два съществуващи жълти картона, вторият от които в самия край на финала за Купата на краля. Всеки от тези червени картони бе провокиран от действие на футболист на Реал Мадрид. Всеки бе справедлив. Колкото до червените картони, които трябвало да се вдигнат на Барселона, само един бе спестен: на Дани Алвеш в края на шампионатното Ел Класико.

Червеният картон на Пепе в 61-ата минута бе друга работа. Той със сигурност промени двубоя. Барселона доминираше във владението топката, но Реал дебнеше и не се притесняваше. Барса контролираше топката, но Реал усещаше, че контролира мача. Моуриньо очевидно бе решил, че ако заложи на офанзивна тактика, ще загуби. А този стил, изглежда, вършеше работа – колкото и спорен да бе, щеше да доведе мача до 0:0. Тогава обаче Пепе бе изгонен, като че ли несправедливо, и всичко се промени. Той бе футболистът със задачата да спре Меси. След червения картон аржентинецът вкара два пъти, а гневът на Реал Мадрид бе повече от разбираем.

Но на базата на това да се чертае цяла конспирация е несериозно. Както и твърденията, че червените картони за Реал са нещо неизбежно. Всеки картон трябва да се чете в своя контекст. Играейки по този начин, Реал дърпа дявола за опашката. Когато отстъпваш територия и топката, когато си агресивен и се стремиш да рушиш, когато се браниш и мечтаеш за 0:0 (между другото това е още една причина за ревизия на правилото за голове на чужд терен), нарушенията и картоните за естествено следствие. Понякога правилно, понякога грешно.

Влизането на Пепе и важната му роля в поредицата от Ел Класико, натежаха за картона. По-рано през сезона треньорът на Еспаньол Моурисио Почетино се оплака, че е свирена дузпа срещу отбора му за неволна игра с ръка срещу Реал Мадрид. Тогава Моуриньо отговори: „Аз уча моите играчи да скачат с прибрани ръце, за да избягват този тип решения. Независимо дали са верни или грешни“. Това бе логичен и рационален отговор. Може би щеше да е логично да каже също на Пепе да избягва такива влизания. Щом обаче не го е сторил, значи е преценил, че иска да рискува. Моуриньо каза, че червеният картон не е случаен; защитникът на Барса Жерар Пике се съгласи: „Ако си играеш с огъня, ще се изгориш“.

100 милиона евро на пейката

Бензема, Игуаин, Адебайор, Кака… това са само част от имената, които Моуриньо остави на пейката. Богатството от таланти в Реал Мадрид е невероятно. Богатство е точната дума. Само резервите струват повече от 100 милиона евро.

От другата страна Барса имаше Пинто, Хефрен, Милито, Афелай, Фонтас, Серхи Роберто и Тиаго. За всички тях са дадени общо 3 милиона евро. Моуриньо се оплака, че не са му дали шанс да развие плановете си с пускането на Кака по-късно в мача и може би бе прав. Но пък именно резерва от другата скамейка реши мача – пасът на Афелай за първия гол на Меси бе важният момент в сблъсъка.

Роналдо е нещастен

Едно от най-силните качества на Моуриньо е умението му да моделира играчите в услуга на отбора и да запушва голямото им его. Кристиано Роналдо обаче бе олицетворение на безсилието в последния двубой. Забит в атака, той кръстосваше напред-назад след топката, която бе толкова близо, но и толкова далече от него. Проблемът бе, че той бе сам. Размахваше недоволно ръце и гневно подканяше съотборниците си да му помагат, да се хвърлят по-здраво и по-напред. Вместо това те стояха и чакаха в своята половина, взимайки едва 26 процента владение на топката. Запитан дали харесва този футбол, Роналдо се тросна: „Не, не го харесвам, но трябва да се адаптирам и да правя това, което се иска от мен“.

Превод: don balon