Фен Клуб Барселона София и Приятели | Penya Blaugrana de Sofia i Amics

Жозе Моуриньо не е враг №1 на футбола – той е враг №1 на себе си. Ако беше толкова пресметлив, колкото повечето хора смятат, нямаше да каже нищо след загубата от Барселона миналата сряда в първа полуфинална среща от Шампионската лига.

Ако неговите коментари бяха основополагащи за успеха му като треньор, щеше да си остане мълчалив, но не са. Думите и действията на Моуриньо около мачовете са част от неговия гений, но онази част, която не може да контролира. Ако можеше, нямаше да бъде гений. Миналата седмица те за кой ли път бяха коренът на неговото саморазрушение.

Пепе тогава стана жертва на съмнително изгонване, а Реал Мадрид пострада от гения на Меси и “гмурканията” на играчите на Барселона. Когато заговори пред пресата след двубоя, Моуриньо отстъпи от височайшата си морална позиция и може би завинаги накърни своята репутация.

Ако някак оцелее на поста си, представата за него ще се промени пак и репутацията му на гений ще се възстанови. Моуриньо обаче към момента е уязвим колкото никога досега. Всеобщо е възприятието след онази сряда вечер, че той не е подходящ за Манчестър Юнайтед, а мнозина в Мадрид смятат, че е неподходящ и за техния любим клуб.

Към момента той е подходящ само за второспепенни дестинации като например Манчестър Сити или другите желаещи да постигнат цели без значение от средствата. Скоро може да се озове в Катар, продавайки своя проект със същата самоувереност, с която продава и себе си, само дето проектът ще има по-малка съдържателност.

Геният на Моуриньо е в това, че той продаваше себе си чрез своите постижения далеч преди да е постигнал нещо. Това беше стартовата му позиция. Сега той е човек, постигнал повече от всички останали във футбола, и следователно тезите му са също така по-грандиозни и параноични.

Той, по свои думи, нямал никаква роля за загубата на Мадрид миналата седмица. Причините за поражението бяха съдията, УЕФА, Барселона, УНИЦЕФ, световната конспирация и военният индустриален комплекс. Точно както филмите на Оливър Стоун са в крайна сметка само за това защо той е трябвало да отиде във Виетнам, Моуриньо може би достига етап, в който всичко, което казва, е в крайна сметка за това защо в Барселона са гледали на него само като на преводач.

Португалецът изкара своя филм а ла Запрудер (б.пр. – авторът на кадрите с убийството на Джон Кенеди), когато Мадрид пусна видеоклип с влизането на Пепе срещу Дани Алвеш, с което според тях доказва, че Пепе не е докоснал Алвеш.

Единственото, което липсваше, беше Моуриньо в кожата на Джим Гарисън (б.пр. – разследващият убийството на Кенеди прокурор), държащ показалка и каращ ни да проследяваме движението на краката на Пепе и Алвеш: “Назад и наляво, назад и наляво”. Това видео може и да доказа, че бразилецът симулира, но и не доказа Пепе да е точно жертва на една несправесливост.

Барселона прекара по-голямата част от онзи мач в симулации. Те са майстори в това, но може би и вие, ако прекарвате цялото време с топката срещу съперници, прекарващи цялото си време в опит да ви наритат, ще решите, че трябва да опитате да изкарате каквото можете от реферите.

Моуриньо внушаваше, че неговият отбор бил настроен да играе с чест. В действителност, неговият отбор беше настроен така, че да играе без топката, но, защото не симулирал, португалецът чувствал, че тимът му бил играл с чест.

Гус Хидинк заяви в една колонка миналата седмица, че според него Моуриньовите забележки прикривали начина, по който неговият отбор играе футбол. Това би било все едно да убиеш пазача на магазина, за да прикриеш задигането на пакет дъвки. Специалния навреди на своята собствена репутация в сряда вечерта, ала светът отдавна знаеше как неговите отбори обичат да играят футбол.

Разбира се, и репутацията на Реал Мадрид трябваше да се вземе под внимание. Хора като Ди Стефано критикуваха португалеца и онова, което той прави с репутацията на клуба. Моуриньо отказа да критикува човек като Ди Стефано, защото той е правил историята на Мадрид, докато Моуриньо не е направил нищо. Специалния залага на това, че точно неговата собствена репутация ще попречи на клуба да го уволни, както стори с други, които не хареса, например с Капело.

Моуриньо като че ли поставяше футболистите в състава си според своите лични виждания, а не според историческите изисквания. Той реши, че с Ласана Диара и Серхио Рамос в отбора историческото изискване да се играе футбол трябва да бъде пожертвано. Мачът приключи с излизащ от терена под полицейски щитове съдия. Тази сцена поразително напомняше на мач от долните дивизии (с разликата, че там нямаше да ги има щитовете), а това не е желаната от всички нас гледка след такова високозначимо спортно събитие.

Моуриньо припомни накрая други събития от историята, за да оправдае своите и на отбора си действия: Пеп Гуардиола трябвало да бъде засрамен от спечелената си единствена досега титла в ШЛ. Обикновено на хората, които обвиняват отбори в победи чрез измама, не им остава дълго на поста, ала португалецът не знае никакъв друг начин за измъкване от забърканата от себе си бъркотия.

Ден по-късно казваше същото: “Не отправях обвинение, а зададох прост въпрос: “Защо?” (б.а. – задаван с ирония и от публиката на “Камп Ноу” в реванша). Това беше моят въпрос и, както казах, може и да умра, без да получа отговор. Тези събития значат само, че имам още по-голямо желание да продължа в Реал Мадрид заради това, което значи. Нашата фланелка е бяла и това има значение”.

Така че той настоява да е на височайшата морална позиция, която не е място за човек като Моуриньо.

Ако Специалния направи нещо добро миналата седмица, бе да демонстрира, че “психологическите игри” са клише. Те не са хитър акт, а просто експлозия на отчаяние и облекчение. В случая на Моу те са манифест на неговия саморазрушителен гений. Други прибягват до бутилката или до залагането. Избраната от Моуриньо дрога е микрофонът.

Дион Фанинг, вестник “Индипендънт”

Превод: Sportal.bg