Докосването до красотата довежда нормалното човешко същество до едно състояние, коeто се нарича въодушевление. Случва се, когато види красива картина или когато слухът му долови вълшебна мелодия. Най-вече се получава, когато усети учестеното биене на сърцето вследствие на прилив на любов. Към всички красиви неща, към които човек няма как да остане безразличенq в последно време се прибави и нещо ново. Това е футболен клуб Барселона и техният начин да творят красота на терена.
Футболът на Барселона е като роман на Балзак, като филм на Клинт Ийстууд, като платно на Ван Гог, като ария от Пучини. От шедьовъра „Турандот”. “Несун дорма” – най-вдъхновяващата част. Точно там се съчетава естетическата наслада и получаваме пряко доказателство за съществуването на Бог. Просто няма как красотата да е дело само на грубата материя на Дарвин. Всъщност Барселона е поредното доказателство за божественото начало.
Всеки харесва Барселона, малцина могат да изразят чувствата си по най-смисления вербален начин. Но това е без голямо значение, божествените неща не се нуждаят от обяснение. Те се изпращат към сърцето, защото то е атрибутът, който Господ е създал за приемник на своите послания. Те са като притчата, че когато не знаеш какво да кажеш на БОГ, просто му изпрати букви. Той ще си ги подреди сам, така че да разбере твоето желание.
Да, футболът на Барселона е като една непрекъсната ария „Несун дорма”. Всяка седмица, всеки мач те ни въодушевяват. Правят ни щастливи, светът става по-красив. Те са стигнали това равнище на артистизъм, че вече играят винаги ролята си на възможно най-високото ниво. Както сър Лоурънс Оливие е бил винаги един и същ във всяко едно от хилядите представления на „Хамлет”, така и Шави абсолютно винаги е готов да направи своите 150 мистични докосвания на топката. Всъщност той дори не я докосва, той я гали. Подходът му е както един гениален цигулар подхваща своя „Страдивариус”. Отделните ноти и тонове постепенно се сливат в нещо космически красиво. Изчистено, прелестно и разтърсващо.
Барса завинаги като сега
Представяте ли си, че всичко, написано досега, може да бъде опровергано от нещо, което се нарича естествен футболен процес. Стандартното мислене на редовия спортен специалист отвежда към фактора цикличност, което означава, че след няколко години тази Барселона просто няма да съществува. Ще осиротеем и ще загубим един от източниците си за вдъхновение. Ще са изчезнали артистите, които ни докарват до делириум с „Несун дорма”, а тимът ще играе вече тривиален футбол.
Не, това няма да се случи. Не ми се иска да е така. Ще ми се футболен клуб Барселона да е станал перпетум мобиле и винаги да ни прави щастливи. Защото техните 90 минути на терена правят целия свят щастлив. Те направиха така, че да нямаме дори избор, тяхното зрелище винаги е за предпочитане. Дори виждаме първите доказателства, че състоянието на въодушевление вече се е превърнало в константна величина. В последните си два мача Барселона излезе съответно с 10 души от „Ла Масия” срещу Хетафе и с 8 срещу Спартак Москва. Духът на „Ла Масия” е особено важен, защото там се кове барселонизмът, който после гледаме с наслада на “Ноу Камп” и навсякъде по света. Ако „Ла Масия” произвежда гении като на поточна линия, нещата ще вървят и така нареченият естествен процес няма как да се случи. Да, Шави няма да е вечен, вероятно му остават няколко години, но неговият заместник междувременно ще е готов. И какво значение има, ако Павароти бъде сменен с Доминго? Просто различни имена за красотата!
Но дори не изпълнителите са най-важните. Барселона е поставена върху няколко фундамента, обединени в думата независимост. Клубът е финансово независим, клубът няма собственик, клубът води независима политика и не се съобразява с тенденциите. В Барселона не се говори за пари, те не искат играчите им да се въодушевяват само от мисълта как набъбва банковата им сметка. Няма друго място във футболния свят, където да битува подобно мислене. Барселона е прякото опровержение на най-отвратителната максима на нашия материален свят – всичко се купува с пари. Кажете го в Барселона, кажете го на барселонистите по целия свят и те ще се изсмеят! Дори само затова светът е длъжен да ги обича.
Да погледнем и от друг ъгъл. Ако Барселона наистина залезе, кой пък ще успее да им заеме мястото? Алтернативата на барселонизма са продукти, изцяло основани на пари и зависими от котерийни обстоятелства. Нима Сити или дори Реал могат идейно да се противопоставят на единствената права вяра? А нали силата произтича от вярата!
През новия сезон, като през стария
Новото при Барселона е, че вече го няма Хосеп Гуардиола. Заместникът е Тито Виланова. Ясно е, че Виланова стана треньор заради величието на концепцията. В Барселона за пореден път ще докажат, че важни са духът и отборът. Важна е традицията и приемствеността. Тито Виланова е наследник, той не е назначен треньор. Другите отбори сменят треньора, за да променят нещата, в Барса го правят, за да остане всичко непокътнато. Вече всички разбраха защо никога и при никакви обстоятелства Жозе Мауриньо не може да седне в креслото с надпис ФК Барселона. В Каталуния специални хора не са им нужни. Те минават с тривиални като Тито Виланова. Но пък той е изучил от А до Я азбуката на барселонизма.
Виланова може би е единственият треньор в света, на когото му е забранено да променя каквото и да е било. Неговата задача е да задържи нивото, то е достатъчно високо. Неговата мисия е да ускори процеса по израстването на момчетата от „Ла Масия”. Барселона бездействаше на трансферния пазар, защото през този сезон поне пет техни момчета трябва да получат много минути за игра. Догодина вероятно поне двама вече ще са титуляри.
И през новия сезон Барселона ще има приоритетна цел и тя е да не се намери отбор в света, който да ги надиграе в цял мач. Това положение е вече поне от 5 години. Мауриньо успява да го направи за 20-30 минути на мач, и то само понякога. В другите двубои от Ел Класико Барса се саморазправя рутинно с Балета. Купите, титлите са подробност. Барселона няма за цел да осъществява монопол и да печели непрекъснато. Затова се иска особен хъс и настървение, а той понякога има грозно лице. Доказа го Челси! Целта на Барселона е да играе най-добрия футбол. Невъзможния като стандарт за останалите футбол. Ясно е, че е въпрос на време да спечелят Шампионската лига, първенството, Междуконтиненталната купа. Това за тях е ежедневие. По-смислената, по-голямата цел обаче си остава да причиняват въодушевление. И те ще продължат да го правят, опровергавайки дори теорията за естествения ход. И всяка седмица дават поредното доказателство, че божествените са недосегаеми за човешките теории.
автор: Жаклин МИХАЙЛОВ
източник: в-к ‘Тема СПОРТ’
Въодушевлението Барселона
Докосването до красотата довежда нормалното човешко същество до едно състояние, коeто се нарича въодушевление. Случва се, когато види красива картина или когато слухът му долови вълшебна мелодия. Най-вече се получава, когато усети учестеното биене на сърцето вследствие на прилив на любов. Към всички красиви неща, към които човек няма как да остане безразличенq в последно време се прибави и нещо ново. Това е футболен клуб Барселона и техният начин да творят красота на терена.
Футболът на Барселона е като роман на Балзак, като филм на Клинт Ийстууд, като платно на Ван Гог, като ария от Пучини. От шедьовъра „Турандот”. “Несун дорма” – най-вдъхновяващата част. Точно там се съчетава естетическата наслада и получаваме пряко доказателство за съществуването на Бог. Просто няма как красотата да е дело само на грубата материя на Дарвин. Всъщност Барселона е поредното доказателство за божественото начало.
Всеки харесва Барселона, малцина могат да изразят чувствата си по най-смисления вербален начин. Но това е без голямо значение, божествените неща не се нуждаят от обяснение. Те се изпращат към сърцето, защото то е атрибутът, който Господ е създал за приемник на своите послания. Те са като притчата, че когато не знаеш какво да кажеш на БОГ, просто му изпрати букви. Той ще си ги подреди сам, така че да разбере твоето желание.
Да, футболът на Барселона е като една непрекъсната ария „Несун дорма”. Всяка седмица, всеки мач те ни въодушевяват. Правят ни щастливи, светът става по-красив. Те са стигнали това равнище на артистизъм, че вече играят винаги ролята си на възможно най-високото ниво. Както сър Лоурънс Оливие е бил винаги един и същ във всяко едно от хилядите представления на „Хамлет”, така и Шави абсолютно винаги е готов да направи своите 150 мистични докосвания на топката. Всъщност той дори не я докосва, той я гали. Подходът му е както един гениален цигулар подхваща своя „Страдивариус”. Отделните ноти и тонове постепенно се сливат в нещо космически красиво. Изчистено, прелестно и разтърсващо.
Барса завинаги като сега
Представяте ли си, че всичко, написано досега, може да бъде опровергано от нещо, което се нарича естествен футболен процес. Стандартното мислене на редовия спортен специалист отвежда към фактора цикличност, което означава, че след няколко години тази Барселона просто няма да съществува. Ще осиротеем и ще загубим един от източниците си за вдъхновение. Ще са изчезнали артистите, които ни докарват до делириум с „Несун дорма”, а тимът ще играе вече тривиален футбол.
Не, това няма да се случи. Не ми се иска да е така. Ще ми се футболен клуб Барселона да е станал перпетум мобиле и винаги да ни прави щастливи. Защото техните 90 минути на терена правят целия свят щастлив. Те направиха така, че да нямаме дори избор, тяхното зрелище винаги е за предпочитане. Дори виждаме първите доказателства, че състоянието на въодушевление вече се е превърнало в константна величина. В последните си два мача Барселона излезе съответно с 10 души от „Ла Масия” срещу Хетафе и с 8 срещу Спартак Москва. Духът на „Ла Масия” е особено важен, защото там се кове барселонизмът, който после гледаме с наслада на “Ноу Камп” и навсякъде по света. Ако „Ла Масия” произвежда гении като на поточна линия, нещата ще вървят и така нареченият естествен процес няма как да се случи. Да, Шави няма да е вечен, вероятно му остават няколко години, но неговият заместник междувременно ще е готов. И какво значение има, ако Павароти бъде сменен с Доминго? Просто различни имена за красотата!
Но дори не изпълнителите са най-важните. Барселона е поставена върху няколко фундамента, обединени в думата независимост. Клубът е финансово независим, клубът няма собственик, клубът води независима политика и не се съобразява с тенденциите. В Барселона не се говори за пари, те не искат играчите им да се въодушевяват само от мисълта как набъбва банковата им сметка. Няма друго място във футболния свят, където да битува подобно мислене. Барселона е прякото опровержение на най-отвратителната максима на нашия материален свят – всичко се купува с пари. Кажете го в Барселона, кажете го на барселонистите по целия свят и те ще се изсмеят! Дори само затова светът е длъжен да ги обича.
Да погледнем и от друг ъгъл. Ако Барселона наистина залезе, кой пък ще успее да им заеме мястото? Алтернативата на барселонизма са продукти, изцяло основани на пари и зависими от котерийни обстоятелства. Нима Сити или дори Реал могат идейно да се противопоставят на единствената права вяра? А нали силата произтича от вярата!
Новото при Барселона е, че вече го няма Хосеп Гуардиола. Заместникът е Тито Виланова. Ясно е, че Виланова стана треньор заради величието на концепцията. В Барселона за пореден път ще докажат, че важни са духът и отборът. Важна е традицията и приемствеността. Тито Виланова е наследник, той не е назначен треньор. Другите отбори сменят треньора, за да променят нещата, в Барса го правят, за да остане всичко непокътнато. Вече всички разбраха защо никога и при никакви обстоятелства Жозе Мауриньо не може да седне в креслото с надпис ФК Барселона. В Каталуния специални хора не са им нужни. Те минават с тривиални като Тито Виланова. Но пък той е изучил от А до Я азбуката на барселонизма.
Виланова може би е единственият треньор в света, на когото му е забранено да променя каквото и да е било. Неговата задача е да задържи нивото, то е достатъчно високо. Неговата мисия е да ускори процеса по израстването на момчетата от „Ла Масия”. Барселона бездействаше на трансферния пазар, защото през този сезон поне пет техни момчета трябва да получат много минути за игра. Догодина вероятно поне двама вече ще са титуляри.
И през новия сезон Барселона ще има приоритетна цел и тя е да не се намери отбор в света, който да ги надиграе в цял мач. Това положение е вече поне от 5 години. Мауриньо успява да го направи за 20-30 минути на мач, и то само понякога. В другите двубои от Ел Класико Барса се саморазправя рутинно с Балета. Купите, титлите са подробност. Барселона няма за цел да осъществява монопол и да печели непрекъснато. Затова се иска особен хъс и настървение, а той понякога има грозно лице. Доказа го Челси! Целта на Барселона е да играе най-добрия футбол. Невъзможния като стандарт за останалите футбол. Ясно е, че е въпрос на време да спечелят Шампионската лига, първенството, Междуконтиненталната купа. Това за тях е ежедневие. По-смислената, по-голямата цел обаче си остава да причиняват въодушевление. И те ще продължат да го правят, опровергавайки дори теорията за естествения ход. И всяка седмица дават поредното доказателство, че божествените са недосегаеми за човешките теории.
автор: Жаклин МИХАЙЛОВ
източник: в-к ‘Тема СПОРТ’