Автор: Йохан Кройф, „EL PERIODICO“
Не разбирам какво е това всеобщо объркване. Тази изненада. Това повсеместно хващане за главите заради пресконференцията на Моуриньо след първия полуфинал от Шампионската лига. Чух, че бил луд, че е манипулатор. Прочетох хиляди епитети и почти нито един положителен, описващи това, което португалецът каза, и начина, по който го каза. Било гротеска, абсурд; загубил доверието на всички. Но докато всички сочеха и стреляха по Моуриньо, аз смятам, че ако трябва да бъде посочен виновник за нещата, които стават и ще стават в бялата къща, това е друг.
Моуриньо си върши работата по свой начин. Така, както разбира футбола. Но той е само един треньор. Отгоре има някой, който е длъжен да взима важните решения. Президентът командва парада и определя политиката на клуба. Президентът решава какво желае и как иска да изглежда отбора му. На тази база привлича треньор. Президентът избира своя генерал – професионалист, който трябва да поведе футболистите. Треньорът е проводник върху терена на ценностите, които президентът иска да защити. Има само един проблем: когато единствената ценност е крайната победа, когато връчваш цялата власт на своя генерал в името на целта – да приключиш врага, когато забравяш историята и другите важни неща, тогава пресичаш една много опасна граница.
Презрение към всичко
Флорентино привлече Моуриньо, за да ликвидира хегемонията на Барса, независимо на каква цена. За него нямаше значение, че Реал няма да минава центъра и ще се откаже от атакуващия футбол, превърнал се в константа на „Бернабеу” толкова дълги години. Не му пукаше, че Моуриньо не уважава останалите и се оплаква от всичко. Перес му бе все тая, стига Реал да победи. Но Флорентино забрави, че има фантастични футболисти, които можеха да формират страхотен отбор. Играчи, които някой ден са способни да свалят Барса от трона, забавлявайки феновете си.
Когато аз дойдох в Барса през 1988-а, Реал Мадрид имаше най-добрия си отбор за последните 40 години, поне според мен. Петорката на Ястреба. Бяха станали 3 пъти поред шампиони, а в Барселона всички плачеха. Съдиите бяха виновни за всичко, ръката на Реал се привиждаше навсякъде. Но те бяха по-добри и, разбира се, печелеха. Взеха още две титли, но ние започнахме да израстваме. Трябваше да понасяме, че те са по-добри, но не спирахме да растем. До деня, в който започнахме да играем по-добре от тях. И ги победихме. Дрийм тийм срещу Петорката.
Станахме 4 пъти шампиони последователно, но Реал продължаваше да е много добър отбор. Можеше да спечели две от тези първенства. Независимо колко фантастичен е един отбор, можеш да го биеш, ако играеш добре. Но ако избереш грешния път, е възможно да останеш без нищо.
Победата за Купата на краля е нещо голямо, но се превърна в нещо малко. В почти нищо. Днес се говори само дали червеният картон на Пепе в Шампионската лига е справедлив или не. Мненията са разделени. За разлика от този случай обаче никой не дискутира други ситуации, които бяха изключително ясни. Но тъй като не доведоха до санкции, никой не протестира. В мачовете за Купата и Шампионската лига Арбелоа удари Вийя, Марсело – Педро, а настъпването на Пепе срещу Меси беше ужасяващо. Не искам нищо. Станалото – станало. Съдията не го е видял и точка. Не казвам, че трябваше да има червени картони или не, говоря за стила. За поведението на терена. Много добре познавам Бутрагеньо и Валдано. Знам какви бяха като футболисти, в какво вярваха и продължават да вярват. Не съм говорил с тях, но не вярвам да одобряват това поведение. Това обаче няма значение, тъй като президентът е направил своя избор. Флорентино е вътре в Моуриньо. Португалецът е само един изпълнител.
Ролята на Гуардиола
Слушах речта на Гуардиола преди първия полуфинал от Шампионската лига. Подписвам се под думите му. Само една грешка: той не бе човекът, който трябваше да говори, тъй като е един служител. Той също е генерал, но все пак служител. Работата му е да подготвя отбора така, че да играе добре и да печели. А не да се хвърля, за да брани имиджа на клуба, макар и да го прави най-добре. Това е задача на президента или негов делегиран представител. Флорентино си има Моуриньо, защото шоу програмата влиза в договорката. За втори път обаче на Гуардиола му се наложи да прави нещо, което мрази. Дано да е за последен.
Голям!!