Джовани Ван Бронкхорст (роден на 5 февруари 1975г.) е един от най-обичаните чуждестранни футболисти, играли с фланелката на Барселона. След финала на Световното първенство миналото лято сърцатият холандец прекрати своята спортна кариера.
Липсва ли Ви футболът? Бяхте ли уверен в решението си да се оттеглите?
Да, нямах никакви колебания. Това, което ме убеди окончателно, бе фактът, че миналата беше година на Световно първенство. Беше много хубаво да приключа с футбола на едно толкова значимо събитие. Имах щастието и да играя на финала. Ако бяхме спечелили, щеше да бъде най-добрият възможен завършек на кариерата ми.
С какво се занимавате в момента?
Напът съм да завърша треньорския курс UEFA A, току-що взех два много важни изпита. Също така съм анализатор на мачове от Примера Дивисион и холандското първенство за Sky Sports. Отделям много време и на фондацията, която основах преди две години. Подпомагаме деца в неравностойно положение, а наскоро, в Ротердам, открихме и център за самотни майки с недостатъчен за нормалното отглеждане на децата им доход. Това е нещото, от което се чувствам най-горд. Сътруднича на Фейенорд. Водя и холандския национален отбор за младежи на възраст до 21 години. Задават се много силни поколения футболисти.
На кои от младите холандски играчи трябва да обърне внимание Барса?
На много от тях. Барселона трябва да следи внимателно ситуацията в Холандия, тъй като английските клубове са все по-активни в привличането на нашите млади таланти. Така например Нейтън Аке – 16-годишен защитник, който блести все по-ярко в юношеските национални формации на Холандия, бе отмъкнат от Челси. Убеден съм, че този случай няма да бъде единствен.
В националния отбор до 21 години изпъкват Лоренсо Ебесилио (Аякс), Джорджиньо Вайналдум (Фейенорд), Тони Триндад Де Вилхена (Фейенорд) и Стефан Де Фрай, който, макар едва 19-годишен, вече е записал близо 40 мача за първия отбор на Фейенорд.
Проблемът с „кражбите“ на играчи не засяга единствено холандския футбол. Вашият бивш треньор Арсен Венгер отмъкна една от звездите на школата на Барселона – Джон Микел Торал.
Да, зная. Това вече се е случвало – със Сеск Фабрегас, с Жерард Пике… И ще продължи да се случва. Английските клубове нямат собствни школи и привличат играчи от най-добрите такива. А най-добрите са тази на Барса и холандските. Безсилни сме срещу сумите, които предлагат англичаните. Никой не напуска Барселона с огромно желание, но в Холандия е различно – тук мечтата на много от младите момчета е да успеят в Англия. Скоро това ще се превърне в проблем за нас, тъй като подготовката на Острова е различна от холандската.
Кога ще Ви видим на скамейката на Фейенорд?
Много скоро, тъй като през новия сезон ще бъда помощник на старши-треньора Марио Беен. Не бързам. Искам треньорската ми кариера да се развива постепенно, да уча много и добре, както правят Филип Коку и Франк Де Бур.
Франк вече води свой отбор.
Да, при това го прави много добре. Когато получи поста, Аякс не беше в добро състояние. Освен това, клубът продаде най-добрия си играч – Луис Суарес. В неделя загубиха финала за Купата срещу Твенте, но тази седмица могат да си върнат в последния кръг от шампионата. Франк ще бъде голям треньор. Филип също. Въпрос на време е да получи шанс да води голям отбор.
Какво е мнението ви за Пеп Гуардиола?
Неговият опит и начинът му на работа го правят най-подходящия треньор за Барса. Подготвен е много добре тактически, умее да ръководи отлично колектива, с който разполага… Разговарял съм с него няколко пъти и смятам, че е добър човек. По мое мнение Гуардиола е най-добрият треньор, който Барселона би могла да има.
Тренирали сте под ръководството на именити наставници като Хидинк, Ван Гаал, Венгер, Райкард, Адвокаат, Ван Бастен… Кого бихте отличили?
Труден въпрос. Имах много късмет от гледна точка на треньорите, с които съм работил. Научих много от всеки един от тях. Ще опитам да се възползвам от всичко хубаво и да не допускам грешките, които считам, че те са правили. Не е справедливо да се говори с имена, но може би бих споменал Хидинк и Райкард, тъй като освен големи треньори, са и изключително достъпни във взаимоотношенията си с футболистите.
Как ще играят отборите на Ван Бронкхорст?
Добре, надявам се. Ще опитам да практикуват атакуващ и атрактивен футбол. При всички положения обаче задълженията на един треньор не се изчерпват единствено с играта. В наши дни работата извън терена е толкова важна, колкото тази на него.
Гледахте ли често Барса през този сезон?
Да, почти всички мачове. Понякога по задължение – като анализатор, но много често и като запалянко – вкъщи, по телевизията. Да се наблюдава тази Барселона е истинско удоволствие. Това е един от най-добрите отбори в историята на футбола. Почти съвършени са. Бих казал, че никога не съм изпитвал по-голяма наслада, гледайки мач у дома, както в деня, когато Барса победи Реал (Мадрид) с 5-0.
Някога изпитвали ли сте съжаление за това, че решихте да се завърнете в Холандия и пропуснахте възможността да играете в тази Барса?
Не, в онзи момент сметнах, че времето да се върна у дома е дошло. Бях обмислил решението много добре.
Какво е мнението Ви за четирите поредни Класики?
Видях ужасно много напрежение както на терена, така и извън него – в пресата. Не съм ставал свидетел на нещо подобно, докато играех в Барселона. В чисто игрови аспект очаквах много повече. Само Барса искаше да играе футбол. Всички Класики, в които аз съм взел участие, бяха играни открито, между два отбора, които търсеха победата. В този случай обаче единият отбор искаше да победи, а другият просто се стремеше да не загуби.
Изненада ли ви подходът на Реал?
Да, защото противоречи на дългогодишните традиции на този клуб. Голямата победа на Барса се състои в начина, по който принуждава Реал да играе срещу нея. Тактическият подход на Реал към тези четири Класики е най-големият комплимент за Пеп Гуардиола и футболистите му – един толкова голям клуб да играе като толкова малък отбор, само за да победи Барса…
Много анализатори, които отправиха сурови критики към Берт Ван Марвайк за използваната от него тактика във финала на Световното първенство и грубата игра на холандския национален отбор в онзи мач, сега защитават Моуриньо и неговите играчи.
В Холандия обичаме да казваме, че винаги има две гледни точки към дадено нещо и хората избират една от тях. В случая тези, които преди година възприеха един прочит на събитията, сега избират друг. Аз лично смятам, че това, което направи Реал (Мадрид), бе много по-лошо, тъй като твърдите влизания на Ван Бомел и Де Йонг бяха в битка за топката, докато тук видяхме удари с лакът и настъпвания без никаква мисъл за нея.
Смятате ли, че вашият бивш съотборник Афелай ще успее в Барса?
Няма да му бъде лесно, тъй като отборът вече е окомплектован, а, освен това, играе и много добре. Ще бъде трудно да измести Шави, Иниеста, Педро или Вийя. Трябва да бъде търпелив и да се учи, понеже има възможността да тренира с най-добрите играчи в света и под ръководството на фантастичен наставник като Пеп Гуардиола. Важно е, когато има възможност за изява, да се възползва, както го направи в мача на Бернабеу преди две седмици.
На кой пост бихте го поставили?
На крилото, както в последните няколко мача на холандския национален отбор. Той е способен да надбягва противниковите защитници, а това е нещо, което не много играчи умеят.
Какви са очакванията Ви за финала на Шампионската лига?
Очаквам да видим повече футбол в сравнение с полуфиналите. Ще бъде страхотен мач. Юнайтед е в отлично състояние, играчи като Рууни, Гигс и Чичарито се намират в блестяща форма… И все пак ако Меси, Иниеста, Шави… играят така, както само те могат, Барса ще победи – по-добият отбор е.
„Онази вечер имахме късмет.“, това споделя Джио, спомняйки си мача срещу Леванте, който му донесе първата титла на Испания с фланелката на Барса. „Мачът беше труден и, честно казано, късметът беше с нас. Те откриха резултата, а след това имаха чисто положение за 2-0, но удариха греда. След това Самуел изравни с глава и мечтата се превърна в реалност.“, добавя с усмивка холандецът.