Моуриньо е считан за един от най-добрите треньори. Най-добрите на терена и извън него. Можем да кажем дори, че Моу печели мачовете си, защото печели и психологическите битки. В съвременния футбол те са напълно задължителни. Когато покажеш на противника, че си силен и извън него го караш да се чувства несигурен. Несигурен в собствените си сили, а в същото време получаваш и повече респект, което допълнително накланя везните в твоя полза.
Е, Моуриньо и Реал освен, че загубиха Ла Лига два кръга преди края на шампионата паднаха и два пъти на ринга на португалеца. Импровизиран ринг, където “The Specialfive” е свикнал да нанася удари, а другите да са му боксова круша. Така беше, докато Гуардиола и футболистите му не удариха двойно по светеца Жозе. Първо, когато Пеп отговори директно на Моуриньо по време на пресконференцията преди последния мач от ШЛ, и снощи. Снощи, когато Пике, Абидал и целият отбор на Барса показаха кой има топки и кой не. Точно така – топки. Тези, които отличават мъжете от женчовците.
Този пипер беше просто символ. Докато Барса яростно понасяше удари над и под кръста (а там истинските мъже ги боли), през целия сезон от Реал се смееха. Смееха се, защото това шоу бе инспирирано именно от тях. В навечерието на 4-те сблъсъка дори Роналдо спомена, че тези които ще се смеят последни са именно те. Е, снощи видяхме кой се смя последен. Бих казал доста смешно беше, не бях виждал толкова чушки на едно място дори и на женския пазар.
Вероятно на някои хора в кралския клуб не им е ясно, че за да бъдеш най-добрия не са нужни само гел, арогантност и тонове изписана хартия. Необходима е смелост не само в конферентната зала, но и на терена – там където всъщност се решава ВСИЧКО. А на терена, единственото, което Моуриньо успя да стори е да покаже, че дори и най-скъпият тим в света, може да бъде превърнат под негово ръководство в по-ниско от тревата отборче. Трябва да му признаем – никой не може да го направи по-добре от него… едва ли обаче някой е очаквал чак толкова добро изпълнение.
Така е Моу, върхът е място за мъже. Може би е време да отскочиш до местния плод и зеленчук, защото съвсем скоро ще се окаже, че никой в Реал Мадрид вече няма намерение да пие от португалското ти вино – твърде женствено е дори и за отбор, известен като „белия балет“.
За чушките, доматите и португалското вино
Е, Моуриньо и Реал освен, че загубиха Ла Лига два кръга преди края на шампионата паднаха и два пъти на ринга на португалеца. Импровизиран ринг, където “The Specialfive” е свикнал да нанася удари, а другите да са му боксова круша. Така беше, докато Гуардиола и футболистите му не удариха двойно по светеца Жозе. Първо, когато Пеп отговори директно на Моуриньо по време на пресконференцията преди последния мач от ШЛ, и снощи. Снощи, когато Пике, Абидал и целият отбор на Барса показаха кой има топки и кой не. Точно така – топки. Тези, които отличават мъжете от женчовците.
Този пипер беше просто символ. Докато Барса яростно понасяше удари над и под кръста (а там истинските мъже ги боли), през целия сезон от Реал се смееха. Смееха се, защото това шоу бе инспирирано именно от тях. В навечерието на 4-те сблъсъка дори Роналдо спомена, че тези които ще се смеят последни са именно те. Е, снощи видяхме кой се смя последен. Бих казал доста смешно беше, не бях виждал толкова чушки на едно място дори и на женския пазар.
Вероятно на някои хора в кралския клуб не им е ясно, че за да бъдеш най-добрия не са нужни само гел, арогантност и тонове изписана хартия. Необходима е смелост не само в конферентната зала, но и на терена – там където всъщност се решава ВСИЧКО. А на терена, единственото, което Моуриньо успя да стори е да покаже, че дори и най-скъпият тим в света, може да бъде превърнат под негово ръководство в по-ниско от тревата отборче. Трябва да му признаем – никой не може да го направи по-добре от него… едва ли обаче някой е очаквал чак толкова добро изпълнение.
Така е Моу, върхът е място за мъже. Може би е време да отскочиш до местния плод и зеленчук, защото съвсем скоро ще се окаже, че никой в Реал Мадрид вече няма намерение да пие от португалското ти вино – твърде женствено е дори и за отбор, известен като „белия балет“.